Преди няколко години учените наблюдават изненадващо явление в мозъчната тъкан на хора, починали от болестта на Алцхаймер: откриват бели кръвни клетки, които се размножават в отговор на чужди заплахи и рядко се срещат в здравия мозък. Не е ясно дали тези клетки, наречени CD8+ цитотоксични Т-клетки, които обикновено атакуват заразените клетки в организма, имат вредна, или защитна роля.
Отговорът започва да се очертава през 2023 г., когато неврологът Дейвид Холцман и колегите му изследват мишки, селекционирани така, че да произвеждат прекомерни количества тау протеин — токсичен белтък, който се натрупва в нервните клетки при болестта на Алцхаймер и редица други невродегенеративни заболявания. Учените установяват, че премахването на Т-клетките предотвратява загубата на мозъчна тъкан и запазва когнитивните способности на мишките, въпреки че тау протеинът продължава да се натрупва.
В новото си изследване същата група учени проучва какво подтиква тези клетки да увреждат мозъка. В своята статия, публикувана в списание Nature Neuroscience, Холцман и имунологът Хао Ху, и двамата от Вашингтонския университет, съобщават, че при мишките имунни клетки в шийните лимфни възли дават сигнал на Т-клетките да образуват свои клонинги, преди да навлязат в мозъка. Без този сигнал в мозъка на мишките има значително по-малко клонирани Т-клетки и загиват по-малко нервни клетки.
Новото изследване се фокусира върху един вид дендритни клетки, които на практика дават указания на цитотоксичните Т-клетки. След като разградят белтъците на нашествениците, дендритните клетки представят антигените под формата на малки фрагменти, които Т-клетките могат да разпознаят. Т-клетките със съответстващи рецептори могат след това да се активират, да започнат да образуват свои клонинги, да атакуват клетките, носещи антигена, и да предизвикат възпаление.
За да проучат ролята на дендритните клетки, Холцман и Ху използват мишки, произвеждащи прекомерни количества тау протеин, като половината от тях са генетично неспособни да образуват такива клетки. След това учените наблюдават двете групи — общо около 80 животни — приблизително до десетмесечна възраст. Обикновено дотогава при тях се появяват мозъчни увреждания и тежки поведенчески нарушения, включително затруднения при изграждането на гнезда. Макар тау протеинът да се натрупва и в двете групи, животните без дендритни клетки до голяма степен са защитени от невродегенеративните процеси и поведенческите проблеми.
Резултатът показва, че тау протеинът, за който се предполага, че унищожава нервните клетки при болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания, не действа самостоятелно. Според Холцман тау вероятно причинява известни увреждания, но именно възпалението ги усилва. Той добавя, че това е важен фактор, който трябва да се вземе предвид при разработването на бъдещи терапии.
Холцман и Ху установяват и къде в организма се активират Т-клетките. В отделен експеримент учените въвеждат изкуствен антиген в нервните клетки в мозъка на мишките, след което търсят в телата им размножаващи се Т-клетки, специфични за този антиген. Оказва се, че съответните Т-клетки се размножават в шийните лимфни възли на мишките, докато при животните без дендритни клетки това не се случва. Този резултат показва, че антигенът от мозъка е достигнал до тези лимфни възли, където дендритните клетки са го поели и представили.
Откритието, че този процес протича в областта на шията, а не в мозъка, е от решаващо значение, казва Джон Люкенс, изследовател по невроимунология от Университета на Вирджиния. То показва, че за намаляване на броя на увреждащите Т-клетки в мозъка не е необходимо лекарство, което преминава през кръвно-мозъчната бариера — постоянно предизвикателство при разработването на медикаменти срещу невродегенеративни заболявания.
Нещо повече, вече съществуващи лекарства също биха могли да помогнат. Редица терапии за множествена склероза действат върху Т-клетките в лимфните възли, далеч от мозъка и гръбначния мозък. Според Люкенс на теория тези лекарства биха могли бързо да намерят приложение и при лечението на тауопатии и болестта на Алцхаймер. Следващата стъпка би била да се установят конкретните сигнални белтъци, които насочват Т-клетките към мозъка при невродегенеративни заболявания, свързани с тау протеина.
Друг неотложен въпрос е кой мозъчен антиген активира Т-клетките. Изследването на Холцман и колегите му съдържа данни, които могат да помогнат и на други учени да намерят отговора. Изследователите на деменцията предполагат, че CD8+ Т-клетките може да реагират на стари инфекции, фрагменти от тау протеина или нещо друго. Друга възможност е тези клетки да са автореактивни и погрешно да се свързват със собствените белтъци на организма в мозъка. „Това би означавало, че болестта на Алцхаймер и свързаните с нея заболявания имат автоимунен компонент“, казва Люкенс — нещо, което би могло коренно да промени разбирането ни за тях и начина им на лечение.































