На 10 юни Европейската космическа агенция (ESA) одобри създаването на нов космически телескоп, чиято задача ще бъде да изучава бледите халота и нишковидните звездни потоци около галактиките. Космическият апарат, наречен ARRAKIHS и оценен на 320 милиона евро, ще картографира тези слабо светещи структури, за да провери моделите за образуване на галактиките.
Звездните потоци са останки от галактики джуджета, разкъсани от гравитацията на по-големи галактики. С времето тези нишки се разпръскват в разреденото звездно хало на галактиката. Като измерват свойствата на подобни останки, учените могат да възстановят историята на минали сливания и да разберат как се образуват галактиките.
Звездни потоци вече са откривани в Млечния път и в няколко близки галактики. ARRAKIHS обаче, чието изстрелване е планирано за края на 2030 г., може значително да разшири тези наблюдения. Телескопът ще изследва около 80 галактики, подобни на Млечния път, на разстояние между 50 и 130 милиона светлинни години. Целта на ARRAKIHS е да отговори на един от основните въпроси в космологията — как се образуват галактики като Млечния път, казва Рафаел Гусман, ръководител на мисията и астроном в Института по физика на Кантабрия.
След като ARRAKIHS наблюдава десетки халота и звездни потоци, изследователите ще могат да установят дали историята на образуването на Млечния път е типична. „Ами ако Млечният път просто е необичайна галактика?“, пита Ана Бонака, научен сътрудник в обсерваториите „Карнеги“, която не участва в проекта. „Колко всъщност можем да научим за образуването на галактиките или за космологията само от този единствен проект?“
Траекториите на звездните потоци могат да дадат важна информация и за природата на тъмната материя — невидимата материя, която по обща маса надвишава обикновената и за която се смята, че обгръща галактиките. „По формата и извивките на тези звездни потоци можем да съдим колко тъмна материя има“, казва Бонака. Изучавайки криволичещите траектории на потоците, изследователите могат да разкрият разпределението на тъмната материя около галактиките. Това на свой ред може да помогне да се определят възможните свойства на тази неуловима материя.
Името ARRAKIHS препраща към вселената на Dune на Франк Хърбърт и същевременно е съкращение от „Analysis of Resolved Remnants of Accreted galaxies as a Key Instrument for Halo Surveys“. Това е втората „бърза“ мисия на ESA, тоест мисия от клас F. Тези космически изследователски мисии са замислени така, че да бъдат разработени и изстреляни в рамките на 10 години след избора им.
ARRAKIHS ще използва четири телескопа и камери, работещи в близкия ултравиолетов, видимия и близкия инфрачервен диапазон. За да наблюдава халотата и потоците, които светят много по-слабо от фоновото сияние на космоса, системата ще заснема галактиките с дълги експозиции. Тя ще съчетава техники за цифрова обработка с методи за филтриране на разсеяната светлина. Гусман сравнява това с опит да се улови светлината на малко фенерче на фона на ярките прожектори на стадион.
В крайна сметка Гусман се надява ARRAKIHS да разкрие досега некартографирани части на галактиките и така да стане ясно как са се образували те. „Да разберем процеса на образуване на нашата галактика е също толкова важно, колкото да разберем как се е образувала Слънчевата система“, казва той. „Това е част от стремежа ни да опознаем по-добре света, в който живеем, в най-различни мащаби.“






























