Вместо термометър за поставяне под езика изследователите разработиха толкова миниатюрен термометър, че с него може да се измерва температурата на отделна жива клетка и дори на конкретни области в нея, например клетъчното ядро. Подобни технологии могат да помогнат на учените да изследват метаболизма и други химични реакции, които поддържат живота, в най-малкия възможен мащаб. Резултатите са публикувани в списание Science Advances.
Досега най-добрите клетъчни термометри бяха нанодиамантите с дефекти, известни като азотно-вакансионни центрове. Но тъй като всеки диамант е малко по-различен, измерванията с тях не даваха съгласувани резултати. Авторите на новото изследване са създали интересна алтернатива: молекулни квантови наносензори. Учените вградили в кристал молекули на въглеводородното съединение пентацен. След това раздробили кристала на по-малки частици чрез разклащане, като в процеса ги покрили с полимер, за да предотвратят слепването им и да осигурят безопасното им използване в клетки. Получените сензори били с диаметър 200–500 нанометра — многократно по-малки от диаметъра на човешки еритроцит.
Поведението на тези квантови сензори зависи от суперпозициите на определени квантови състояния на електроните в молекулите на пентацена — тоест електроните се намират едновременно в няколко състояния. Когато ги осветили със зелена лазерна светлина, те започнали да излъчват червена светлина. Едновременното им възбуждане с микровълни с определена честота обаче леко намалявало яркостта им. Температурата на средата около сензорите, а следователно и на самите сензори, влияе върху честотата, при която настъпва това намаляване. Авторите установили точната зависимост между тази честота и температурата, което им позволило да определят едната величина чрез другата.
За да въведат сензорите в клетките, учените потапяли туморни клетки в разтвори, съдържащи сензорите, докато клетките ги поемат, или ги инжектирали директно в клетъчните ядра. След това възбуждали сензорите с лазера и микровълните и проверявали при кои микровълнови честоти яркостта им намалява. Това служело като показател за температурата на клетките.
Досегашните експерименти показват, че усъвършенстваните версии на молекулните квантови сензори са изключително точни. Резултатите от паралелни измервания с няколко сензора се различавали с не повече от 0,3 °C. За сравнение, температурните измервания с нанодиамантени сензори могат да се разминават с няколко градуса. С помощта на новите наносензори изследователите установили, че температурите в различните части на клетката могат да се различават с до 1 °C.
„Според мен това е забележителен напредък“, казва Сара Ман, физик от Университета в Глазгоу, чийто екип е показал как молекулите на пентацена могат да бъдат контролирани и измервани при стайна температура. „Точно до това се надявах да доведат собствените ми изследвания на тези материали. Това може да бъде много полезно за откриването на заболявания.“
Ръководителят на новото изследване Нобухиро Янаи и колегите му в Токио установили, че могат да измерват не само температурата на клетките, но и други показатели, например нивото на оксидативен стрес. Сегашната версия на сензорите не е причинила измерими увреждания на клетките. За да разширят приложимостта на системата обаче, учените искат да създадат още по-малки наночастици, които да не нарушават биологичните процеси. Ако успеят, казва Янаи, това би им позволило да „шпионират“ дейността на клетките.






























