В ранните часове на 31 май 2025 г. милиарди тонове заредени частици бяха изхвърлени от Слънцето и се устремиха към нас. Космическите апарати проследиха огромното изхвърляне на плазма, което позволи на американските служби да прогнозират кога то ще достигне Земята в рамките на 12-часов интервал. С помощта на нови изображения на бурната външна атмосфера на Слънцето обаче специалистите успяха впоследствие да определят момента на пристигане на слънчевата буря с още по-голяма точност — в рамките на едва половин час.

Тази прецизност е възможна благодарение на PUNCH — мисия на NASA, която наблюдава област, досега оставала сляпо петно за изследователите на космическото време. Подобно на чувствителна 3D камера, чието зрително поле обхваща половината небе, PUNCH следи всичко, което напуска слънчевата атмосфера и се насочва към нас. „Можем да проследяваме космическото време в цялата вътрешна част на Слънчевата система“, казва Крейг ДеФорест, водещият изследовател на мисията. Той и колегите му вече доказаха, че въз основа на тези наблюдения биха могли да предскажат с точност до минути кога бурята от 2025 г. ще връхлети магнитното поле на Земята, застрашавайки спътниците, електропреносните мрежи и други технологии.

Сегашните прогнози за космическото време се основават на екстраполация на наблюдения в близост до Слънцето, за да предскажат кога ще пристигнат слънчевите бури. Пътят на един огромен плазмен облак обаче зависи и от средата, с която той взаимодейства по време на движението си. Хауърд Сингър, главен учен в Центъра за прогнозиране на космическото време към Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), сравнява ситуацията с наблюдение на ураган, зараждащ се край западното крайбрежие на Африка, и опит да се предскаже кога той ще достигне Флорида. Ако следващото наблюдение е едва непосредствено преди достигането на бреговете на Флорида, вместо някъде по пътя, прогнозите ще оставят малко време за предупреждение, а точността им също ще бъде ограничена. „Точно в такава ситуация се намираме в момента с явленията, напускащи Слънцето“, казва той.

Използването на спътници, които проследяват явленията по пътя им към Земята, би било от голяма полза за специалистите по прогнозиране на космическото време, казва ДеФорест. Именно тук се намесва PUNCH, изстреляна през март 2025 г. Системата включва четири синхронизирани спътника, които обикалят Земята на височина около 620 километра и заснемат област от небето с ъглов обхват 90°, в чийто център е Слънцето. Инструментите им филтрират 99 % от фоновата светлина, за да направят видими слънчевия вятър и изхвърлянията на плазма. PUNCH значително разширява възможностите за наблюдение на пространството около Слънцето, казва Лиса Ъптън, специалист по физика на Слънцето в Southwest Research Institute.

ДеФорест и колегите му искаха да проверят как тези подобрени възможности за наблюдение могат да помогнат на прогнозите. Затова проследиха короналното изхвърляне на маса (CME) от май 2025 г., докато то се отдалечаваше от Слънцето. Успоредно с това изследователите включиха данните от PUNCH в модел, който използва променящите се размери и форма на CME — наподобяваща по думите им „абсурдна топка сладолед“ — за прогнозиране на времето на пристигане.

Движейки се със средна скорост от 1380 километра в секунда, CME достигна Земята за близо 30 часа и предизвика геомагнитна буря от клас G4, достатъчно силна, за да застраши инфраструктурата. С моделите, използващи наблюденията на PUNCH, моментът на пристигане би могъл да бъде определен точно в интервала между 5:00 и 5:30 ч. сутринта по Гринуич на 1 юни. Така операторите на спътници, електроснабдителните дружества и операторите на други системи биха разполагали с 8 часа, за да се подготвят за събитието.

Отвори галерията

Сега предстои трудната част: анализът на още десетки коронални изхвърляния на маса, проследени от PUNCH, за да се провери с каква точност данните биха могли да предскажат времето на пристигането им. Ако PUNCH се представи добре, данните ѝ биха могли да се използват и в други изследователски модели на космическото време. „Много модели се опитват да предскажат едно и също, но ни трябват набори от данни, за да проверим кой от тях е верен“, казва Джейми Фейвърс, директор на Програмата за космическо време на NASA.

Специалистите по прогнозиране вече изпитват прототип, наречен QuickPUNCH, за да оценят доколко непрекъснатият поток от изображения с малко по-ниско качество може да подобри прогнозите за времето на пристигане на CME. Разбира се, моментът на пристигане не е единственото, което има значение. Интензивността на геомагнитната буря зависи отчасти от ориентацията на магнитното поле в плазмата. Ако то е насочено в същата посока като магнитното поле на Земята, последиците от бурята ще бъдат много по-слаби, отколкото ако двете полета са противоположно насочени. В момента обаче получаваме тази информация едва 30–40 минути преди пристигането. Като регистрира видимата светлина и нейната поляризация, PUNCH може да заснеме триизмерно фронта на приближаващото CME. Това позволява на изследователите да моделират силата и посоката на магнитното поле на фронта часове преди пристигането му.

ДеФорест обича да подчертава, че PUNCH е много повече от наблюдател на космическото време. За него един от най-удовлетворяващите ранни успехи на мисията е и сред тези с най-дълбоко значение. Наблюдавайки това, което той нарича „динамичния океан на слънчевите бури“ — в който забеляза дори кометна опашка, развявана от слънчевия вятър — PUNCH ни дава безпрецедентна представа за мястото ни в Слънчевата система.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата