Борът отдавна буди интереса на изследователите. Атомите му могат да образуват различни видове връзки, а чистият бор съществува в множество форми: някои са прозрачни, други — непрозрачни, повечето имат ниска електропроводимост, а всички познати досега са свръхтвърди. Сега обаче учените са получили нова форма с потенциални практически приложения, която може да се деформира и има над милион пъти по-висока електропроводимост от типичните форми на бора. Структурата, наречена Imma-B60, е представена в списание Nature Chemistry.

Подобно на съседния му в периодичната таблица въглерод, който образува структури като диамант и графит, борът също може да съществува в различни форми, наречени алотропни модификации, с различни свойства. Последната необичайна алотропна форма на бора е открита през 2009 г. Артьом Оганов, специалист по химия на материалите в московския Сколковски институт за наука и технологии, участвал в тогавашното изследване, смята, че откриването на Imma-B60 може да проправи пътя към синтеза на цяло семейство материали.

Отвори галерията

Борът обикновено реагира лесно с други елементи и е по-склонен да образува бориди, отколкото чисти алотропни форми. Освен това борните атоми са леки — едва около десет пъти по-тежки от протоните — и точното им регистриране при експерименти може да е трудно. Тези две препятствия са една от причините през последните 16 години да са открити толкова малко алотропни форми на бора, въпреки че учените са предсказали съществуването на още няколко.

За да получат Imma-B60, Сян-Фън Джоу, изследовател в областта на материалознанието от университета Яншан в китайския град Цинхуандао, и колегите му разработват двуетапен процес, който дотогава никога не е прилаган за бор. Първо подлагат бор и натрий на високо налягане, за да предизвикат реакция между тях. След това нагряват сместа във вакуум до 900 °C, за да отстранят почти изцяло натриевите примеси, и така получават Imma-B60.

„Това е ефективен метод — не е напълно нов, но може би е най-елегантното и усъвършенствано негово приложение досега“, казва Оганов. „Последиците могат да бъдат много значими.“

Отвори галерията

Новата модификация се състои от мрежа от борни атоми с празни пространства на местата, заемани преди това от натриеви атоми. Това позволява т.нар. дислокационно плъзгане на атомите, което придава пластичност на материала и позволява той да бъде разтегнат до 123% от първоначалната си дължина. След разтягане обаче той не възстановява първоначалната си форма. Новата алотропна форма на бора има по-висока електропроводимост от всички останали, открити досега. Според прогнозите в чисто състояние, след отстраняването на всички натриеви примеси, тя може дори да проявява метални свойства. Това би повишило още повече електропроводимостта ѝ.

Оганов вижда възможности за приложение на Imma-B60 в слънчеви клетки и други термоелектрични материали, които преобразуват температурните разлики в електрическа енергия. Алотропната форма би могла да допълни или дори да замени борния карбид (B4C), който в момента се използва в бронежилетки. Той съчетава борни и въглеродни атоми в твърд, но лек материал, известен и като „черен диамант“.

Въпреки уникалните свойства на материала отстраняването на натрия от по-големи кристали остава предизвикателство, казва Ирина Чувашова, специалист по химия на материалите във Флоридския международен университет. Най-големият кристал, получен от изследователите, е с диаметър 3 микрометра — около 20 пъти по-малък от диаметъра на човешки косъм. „Преди да говорим за възможни приложения, трябва да успеем да увеличим размерите“, казва Чувашова. „За термоелектрични приложения става дума за размери, видими с невъоръжено око — милиметри, дори сантиметри.“

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата