Преди повече от век ембриоложката Хилде Манголд се заема с необичаен експеримент, който предизвиква революция в биологията. През 20-те години на миналия век, още като докторантка, тя присажда групи клетки от ембриони на един вид тритон в ембриони на друг вид. Присадените клетки предизвикват образуването на втора телесна ос с нервна система и предшественик на гръбначния стълб. Манголд показва, че по-голямата част от втората телесна ос се развива от тъканите на приемащия ембрион.

Откриването на ембрионалните „организатори“, които направляват формирането на телесната ос, поставя началото на изцяло ново направление в биологията на развитието, казва Станислав Кремньов, биолог от университета „Фридрих Шилер“ в Йена, който и днес продължава по стъпките на Манголд. В свое изследване, публикувано наскоро в списание Nature, Кремньов и колегите му съобщават за откриването на нова ембрионална клетка организатор при гребенестите (Ctenophora). Те успяват да присадят такива клетки и в морски анемонии (Cnidaria), които принадлежат към съвсем друг тип животни, и така предизвикват развитието на допълнителни усти и глътки.

Много изследователи смятат, че гребенестите принадлежат към най-рано отделилия се клон в родословното дърво на животните.

Кремньов и колегите му твърдят, че появата на клетките организатори е подпомогнала прехода от едноклетъчни организми към животни.

Строителните ръководители на тялото

Макар Манголд да загива трагично при газова експлозия в дома си през 1924 г., нейното откритие носи на научния ѝ ръководител Ханс Шпеман Нобеловата награда за физиология или медицина за 1935 г. Лабораторията на Шпеман се превръща в нов център на биологията на развитието. Тя привлича водещи специалисти, които изследват клетките организатори и търсят подобни функции и в други развиващи се тъкани.

Отваряне на галерията

„Правели са щури неща“, казва Кремньов. Например присаждали тъкани от охлюви и от миши бъбреци в жабешки ембриони, доказвайки, че и тези тъкани притежават организираща способност. По-късно, през 80-те и 90-те години, изследователите разкриват молекулярните механизми зад действието на клетките организатори: сигнални молекули, известни като морфогени.

По думите на Кремньов клетките организатори и отделяните от тях морфогени действат като строителен ръководител в развиващия се ембрион: казват на клетките какво да правят и какво да изграждат.

Досега изследванията на организаторите са били съсредоточени главно върху гръбначните животни. През 2007 г. обаче международна изследователска група открива такива клетки в ембриони на морски анемонии (Nematostella vectensis). Тези животни принадлежат към еволюционна линия, отделила се след появата на гребенестите. Откритието повдига важни въпроси за еволюционния произход на клетките организатори.

Усти и глътки

Научният ръководител на Кремньов и съавтор на изследването, биологът на развитието Андреас Хайнол, поддържа в университета „Фридрих Шилер“ в Йена „зоопарк“ от необичайни безгръбначни, сред които морски анемонии, хоботни и плоски червеи. Когато започва работа в лабораторията, Кремньов добавя към този „микрозоопарк“ и един вид гребенесто (Mnemiopsis leidyi).

M. leidyi е изключително плодовит вид и всекидневно отделя прозрачни ембриони. Докато го изследва, Кремньов наблюдава образуването на ембрионални структури, наречени бластопори, в които при други животни се намират ембрионалните клетки организатори. Тези структури се появяват по време на процеса гаструлация, който при гребенестите настъпва няколко часа след оплождането.

Отваряне на галерията

За да провери дали клетките на бластопора могат да действат като организатор, изследователят присажда част от тъканите на ембрион на M. leidyi в друга област на втори ембрион на M. leidyi. Резултатите съвпадат с тези на Манголд: получените ларви развиват две напълно функционални усти. Когато Кремньов присажда тъкани от M. leidyi в ембриони на морската анемония N. vectensis, около 10 % от присажданията дават подобен резултат. Тези ларви имат две усти и два глътъчни канала.

Допълнителни експерименти показват, че дейността на клетките организатори при M. leidyi се координира отчасти от същите сигнални пътища, за които през 2007 г. е установено, че са активни и в клетките организатори на морските анемонии. Те са сродни и с молекулярните механизми, участващи в работата на организаторите в ембрионите на гръбначните животни.

„Тези строителни ръководители могат да общуват на универсален език. Способни са да казват какво да изграждат дори на клетки от различни типове животни“

– казва Кремньов.

Произходът на животните

Откритието, че клетките организатори при гребенестите се регулират от сигнална мрежа, подобна на тази при други животни, е много вълнуващо. То подкрепя идеята, че появата на организираща дейност може да е била ключова стъпка в еволюцията на животните. Изследователите смятат, че едноклетъчните предци на първите животни са били способни да образуват специализирани клетки и да се събират в струпвания. Според Кремньов, Хайнол и колегите им обаче именно дейността на клетките организатори е внесла ред в тези струпвания.

Карл-Филип Хайзенберг, биолог на развитието в Австрийския институт за наука и технологии, смята, че все още трябва да бъдат изяснени някои молекулярни връзки, за да разберем напълно как работят клетките организатори при гребенестите и доколко действието им съвпада с това на подобните клетки при гръбначните животни.

Отваряне на галерията

Марк Мартиндейл, биолог на развитието от университета „Сейнт Огъстин“ във Флорида, обаче не е убеден, че експериментите с присаждане доказват съществуването на клетки организатори при гребенестите. Според него няма доказателства, че присадените клетки променят съдбата на съседните клетки в приемащия ембрион, а това е едно от характерните свойства на клетките организатори. Самото твърдение, че става дума за организатор, е крайно съмнително, казва специалистът.

Един от въпросите, чийто отговор би помогнал на изследователите да разберат по-добре произхода на организаторите, е дали гъбите притежават такива.

Еволюционната линия на гъбите се е отделила от останалите близо до основата на родословното дърво на животните, малко след гребенестите. Някои специалисти дори твърдят, че именно гъбите са първият отделил се клон. Изследването на ембрионите на гъбите и поддържането им в лабораторни условия обаче е сериозно предизвикателство.

Затова не е ясно дали ембрионите на гъбите изобщо имат бластопори, подобни на тези при другите животни, казва Кремньов. Мартиндейл също е съгласен: „Обиколих света в търсене на гъба, която да използваме като подходящ моделен организъм за експериментални ембриологични изследвания. Но досега не съм открил такава.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата