В момента космическа сонда пътува от Земята към Европа — покрития с лед спътник на Юпитер, под чиято повърхност според учените се крие глобален океан, в много отношения подобен на нашите. Мисията се вписва в тенденциите в космическите изследвания, в които от десетилетия водещо място заема търсенето на вода, тъй като, доколкото знаем, тя е незаменима за живота. На този фон може да изглежда изненадващо, че учените и до днес не знаят как водата е попаднала на собствената ни планета.
Години наред най-разпространената теория беше, че водата е пристигнала на Земята с комети. Тези тела от замръзнала материя, които обикалят около Слънцето и често имат впечатляващи опашки, са се образували в зората на Слънчевата система. Вероятно наистина са донесли вода, когато са падали върху младата Земя. През последните години обаче няколко космически апарата изследваха комети отблизо и установиха, че водата в тях не съвпада по химичен състав с нашата.
След това кометите останаха малко на заден план, казва Ашли Кинг, изследовател на метеорити в Природонаучния музей в Лондон. Така астероидите, които съдържат повече скали и метали от кометите, се превърнаха във водещия кандидат за източник на земната вода. Астероиди се сблъскват със Земята много по-често от комети, а водните им запаси, макар и далеч по-малки от кометните, наподобяват много повече тези на нашата планета.
Но и хипотезата за астероидите има своите проблеми. Междувременно все повече подкрепа получава коренно различна идея за произхода на водата. Чрез внимателни наблюдения на планети около други звезди и лабораторни експерименти учените установиха, че скалисти планети като Земята разполагат със свой „метод“ да произвеждат вода напълно самостоятелно.
За това са необходими само океан от магма, много водород и малко геоложка алхимия.
Комети и астероиди
Земята се е образувала преди около 4,54 милиарда години. Заради първоначалните адски условия повечето следи от най-ранната ѝ история са заличени, но учените са единодушни за основното: в началото планетата е представлявала кълбо предимно от разтопени скали. По-късно се е превърнала в синьо мраморно кълбо. Но как?
Първоначално кометите изглеждали като убедителен отговор. Ледените тела, произхождащи отвъд Нептун — от Пояса на Кайпер или от още по-далечния Облак на Оорт — от време на време се отклоняват от орбитите си и навлизат във вътрешните области на Слънчевата система. Когато комета премине достатъчно близо до Слънцето, ледът и замръзналите газове в нея се превръщат в пара и образуват опашка, която може да се простира на стотици милиони километри.
Изследователите смятали, че в миналото такива комети може да са се сблъсквали със Земята и да са я снабдили с вода. Никой обаче не можел да докаже, че кометите съдържат вода, подобна на земната — до 80-те години на XX век, когато Европейската космическа агенция (ESA) решила да провери това. Мисията Giotto в далечния Космос била изключително амбициозна: нейният апарат станал първият, изследвал отблизо ледено кометно ядро.
Giotto настигнал Халеевата комета през 1986 г. Тя пресича земната орбита приблизително веднъж на 76 години. Сондата успяла да изпрати на Земята впечатляващи снимки на кометното ядро, както и измервания на заобикалящия го облак от материя. Най-силен интерес сред учените предизвикало измереното от Giotto т.нар. съотношение D/H. Водата на Земята се състои почти изцяло от молекули с два водородни и един кислороден атом. Съществуват обаче и други форми на водата, включително тежка вода, чиито молекули са изградени от един кислороден атом и два атома на по-тежкия водороден изотоп деутерий.
Ако кометите са създали океаните, би трябвало съотношението между деутерий и водород във водата на Халеевата комета да е подобно на това в земната вода.
Giotto обаче установил друго: съотношението D/H на Халеевата комета било два пъти по-високо от това в по-голямата част от водата на Земята.
През 90-те години и първото десетилетие на XXI век възникнали още проблеми за кометната теория. Спектроскопските наблюдения на други комети, като Хейл–Боп, също разкрили доказателства за тежка вода. Последният удар дошъл през 2014 г., когато сондата Rosetta на ESA навлязла в орбита около кометата 67P/Чурюмов–Герасименко и изпратила спускаем апарат на повърхността ѝ. Rosetta извършила най-точните досега измервания на състава на комета и установила, че тя има най-високата концентрация на деутерий сред всички изследвани комети.
Тогава се появила идеята, че ако земната вода не идва от комети, може би източникът ѝ са астероиди. Тези скалисти тела обикалят предимно между Марс и Юпитер и непрекъснато достигат планетата ни под формата на метеорити, макар че голяма част от материала им изгаря в атмосферата или пада в океана. Учените са събрали десетки хиляди метеорити и са установили, че водните молекули в определена група от тях много наподобяват тези на нашата планета. За метеорит, паднал през 2021 г. в тихото британско градче Уинчкомб, е доказано, че съотношението D/H почти напълно съвпада с характерното за земните океани.
Метеоритите обаче могат да се замърсят при навлизането в атмосферата и падането на Земята. Затова изследователите изпращат космически апарати и до астероиди, за да събират материал за анализ. В някои случаи те установяват, че и астероидите в Космоса съдържат вода, подобна на земната. Публикувано през 2023 г. изследване разкрива, че съотношението D/H във водата от астероида Ryugu, посетен от мисия на японската космическа агенция през 2018 г., е сходно с това в по-голямата част от земната вода. Днес научната общност отдава предпочитание на астероидите пред кометите като източник на водата на Земята.
Съотношението D/H при астероидите обаче не дава окончателен отговор за произхода на земната вода. Тези космически скали съдържат и малки количества благородни газове като аргон, криптон и ксенон. Учените са установили, че смесите от тях обикновено не съответстват на откриваните на нашата планета. Освен това теориите за кометите и астероидите имат един и същ основен проблем: и двата вида тела биха могли да осигурят океани на планетата само при щастливо стечение на обстоятелствата. След етапа на свръхгорещия магмен океан огромен брой астероиди или комети е трябвало да се сблъскат със Земята за кратък период, за да създадат покрития с вода свят, който обитаваме днес. В миналото това се приемаше за даденост, но сега съществуването на тази късна бомбардировка е предмет на ожесточени спорове в научната общност.
Има обаче и друга възможност, която разчита на собственото „трудолюбие“ на планетата ни: Земята може сама да е произвела по-голямата част от водата си.
Водород и магма
Когато астрономите изследват екзопланети — планети извън Слънчевата система — те наблюдават най-различни атмосфери. При симулациите на начините, по които се образуват планетите, обаче виждат, че много от тях първоначално може да са били богати на водород. Възможно ли е същото да е важало и за Земята през първите години от нейното съществуване?
Преди учените смятали, че на ранната Земя почти не е имало водород. Те стигнали до този извод след изследване на метеорити с химичен състав, поразително сходен със земния. Заради тази прилика предположили, че двата вида материал вероятно са се образували по един и същ начин. И тъй като тези метеорити не съдържали водород, учените смятали, че същото важи и за нашата планета.
Някои изследвания обаче установиха, че в метеоритите всъщност има водород, скрит в органични молекули, силикатни стъкла и серни съединения. Следователно Земята също може да е била богата на водород в ранните етапи от образуването си.
Земният океан от магма бил богат на кислород. В изследване, публикувано през 2023 г., трима учени разгледали какво би се случило, ако водородът в атмосферата на планетата по някакъв начин се смеси с кислорода в магмата. Водородът не се свързва спонтанно с кислорода, затова не изглежда най-подходящият партньор за такава химична реакция. Въпреки това изследователите стигнали до извода, че подобен процес би позволил на една планета да произвежда собствена вода. Не били сигурни само в какво количество.
Две години по-късно, през 2025 г., амбициозна поредица от експерименти помогнала за по-точна оценка. Те били проведени от Харисън Хорн, физик в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“, С.-Х. Дан Шим, геофизик в Държавния университет на Аризона, и техни колеги.
Учените искали да разберат, наред с други неща, как често срещаните екзопланети, по-малки от Нептун и с диаметър от два до четири пъти земния, могат да имат богати на вода атмосфери, както подсказват телескопичните наблюдения, дори когато обикалят близо до горещите си звезди. Достатъчна ли е за това реакцията между водородната атмосфера и океана от магма? Изследователите подозирали, че е достатъчна, но само ако огромното количество водород оказва необходимото налягане върху магмата. „Това по-високо налягане допринася много за образуването на вода — то всъщност засилва химичните реакции“, казва Хорн.
За да проверят модела си, изследователите трябвало да възпроизведат екстремните и изключително опасни условия на младите субнептуни.
За целта трябвало да подложат силно запалимия водород на огромно налягане с помощта на т.нар. диамантени наковални, а след това да го съчетаят със скални проби, разтопени с лазер. Разработването на методите за безопасно и ефективно провеждане на експериментите отнело пет години. „Унищожихме много диаманти. Беше вълнуващо пътешествие“, казва Шим.
Изследователите се надявали водородът и кислородът да реагират и да образуват вода. Точно това се случило, при това в изключителен мащаб: реакцията между водорода под високо налягане и разтопената с лазер скала била толкова ефективна, че произвела количество вода, надхвърлящо повече от 1.000 пъти прогнозите на учените. (Друго изследване, основано на втори лабораторен експеримент и публикувано приблизително по същото време, съобщава за сходни резултати.) „Не изглежда неправдоподобно по този начин да се произвеждат огромни количества вода за доста кратко време“, казва Пол Бърн, планетолог във Вашингтонския университет.
Означава ли това, че Земята наистина сама е създала океаните си? Тук картината започва да се усложнява. Изследването не прави категорични заключения за Земята, но според Хорн и Шим този сценарий е напълно възможен.
Други учени също са съгласни, че известно количество вода може да се е образувало на Земята, но то може да е било далеч недостатъчно за създаването на океани. „Бих казал, че със сигурност е възможно в ранните етапи да се е образувала известно количество вода чрез реакция с водород. Колко точно обаче остава голяма загадка“, казва Куентин Уилямс, експериментален геофизик в Калифорнийския университет в Санта Круз.
Основният проблем е, че никой не знае дали в ранната земна атмосфера е имало достатъчно водород, за да се създаде необходимото за реакцията налягане. Субнептуните са много по-масивни от Земята и силната им гравитация задържа по-добре водорода. „Земята е точно на границата, при която подобни процеси могат да започнат“, казва Хорн.
Някои изследователи не смятат, че Земята е имала достатъчно голяма маса, за да произвежда сама вода в значителни количества. „Донякъде се съмнявам, че това би било възможно на планета с маса, подобна на земната“, казва Андерс Йохансен, астрофизик в Копенхагенския университет и университета в Лунд. Според Бърн обаче изследванията на субнептуните показват, че реакцията не е необходимо да продължава дълго, за да произведе огромно количество вода. Възможно е Земята да е била фабрика за вода само за миг, но този миг да е бил достатъчен за образуването на океаните.
Ако това е така, последиците далеч надхвърлят пределите на нашата Слънчева система. Може би безброй планети отговарят на условие, което би могло да е необходимо за възникването на живот, защото, както казва Бърн, „се раждат богати на вода“.
Море от възможности
Следователно е възможно поне част от земната вода да произхожда от процеси на самата планета. Но историята не свършва дотук: междувременно кометите отново се върнаха в полезрението на учените. Когато Rosetta достигна през 2014 г. кометата 67P/Чурюмов–Герасименко, наподобяваща гумено пате, изследователите вече бяха проучили водата на още 11 комети. Всички имаха съотношение D/H, различно от земното — с едно изключение. През 2011 г. космическата обсерватория Herschel на ESA установи, че водата на кометата Хартли 2 има характеристики, типични за земната.
Наблюдението изглеждаше като аномалия. След това, в изследване, публикувано през 2024 г., учените преразгледаха анализа на кометата, посетена от Rosetta, и установиха, че космическата среда може да е „изкривила“ данните. По време на вземането на проби Rosetta е преминала през прах, съдържащ тежка вода. Самото ледено кометно тяло, заобиколено от този прах, всъщност е било доста сходно със земния лед. А в статия, публикувана през 2025 г., при наблюдения на кометата 12P/Понс–Брукс също е отчетено съотношение D/H, характерно за земните океани.
Възможно ли е все пак кометите да са създали океаните? Или астероидите? Или Земята сама е произвела водата си?
Някои изследователи вече смятат, че и трите процеса може да са допринесли за крайния резултат, но какво точно се е случило може би никога няма да разберем. Това не означава, че учените са се отказали да търсят отговор на този въпрос, който засяга не само миналото на Земята, но и една от най-фундаменталните загадки на собственото ни съществуване.

































