Едно от най-големите предизвикателства в търсенето на извънземен живот е откриването на планети, подобни на Земята. По редица технически и физически причини това е по-лесно на думи, отколкото на практика. Въпреки това от откриването на първата екзопланета преди повече от три десетилетия учените са постигнали огромен напредък в тази област. Сега те отбелязват още един важен пробив с вълнуващо ново откритие.
Астрономите отдавна знаят за екзопланетата LHS 1440 b. Това е скалиста планета с радиус 1,73 пъти земния и маса 5,6 пъти по-голяма от тази на Земята. Тя прави една обиколка около звездата си само за 24,7 дни. Тъй като обаче звездата свети много по-слабо от нашето Слънце, тази суперземя се намира в обитаемата зона, което означава, че теоретично на повърхността ѝ може да има течна вода.
И преди е имало признаци за възможна атмосфера, включително в данните от телескопа James Webb, но сега изследователите съобщават за най-убедителните доказателства досега. С помощта на наземния телескоп Magellan Clay в обсерваторията Лас Кампанас на университета Карнеги астрономите са засекли изтичане на хелий от планетата. Най-вълнуващото е, че то изглежда се променя.
„През 2024 г. наблюдавахме как хелий напуска горните слоеве на атмосферата на тази екзопланета, което е силен признак за наличието на атмосфера“, заяви Шреяс Висапрагада от Карнеги, съавтор на изследването, представящо резултатите. През 2025 г. явлението отново е наблюдавано, но с различна интензивност на изтичането. Това означава, че атмосферата не само съществува, но и се променя.
Според изследователите изтичането на хелий се дължи на рентгеновото и екстремното ултравиолетово излъчване на звездата. Червените джуджета са много по-активни от Слънцето, което поставя сериозни въпроси за реалната обитаемост на планетите около такива звезди. Те обаче са най-разпространените звезди в галактиката, затова всичко, което научаваме за тях, е от голямо значение.
Въпросът за обитаемостта силно вълнува изследователите. Наличието на атмосфера е задължително условие за живота, какъвто го познаваме, но не е единственият фактор. Все още има твърде много неизвестни относно химичните съединения, които може да присъстват или да липсват, и учените очевидно не искат да спекулират.
„Все още не знаем достатъчно за долните слоеве на атмосферата на планетата, за да получим пълна представа за химичния ѝ състав, камо ли за повърхността (или липсата на такава) и евентуалното наличие на течна вода“, заяви Висапрагада. Изследователите вече планират допълнителни наблюдения, за да продължат да следят промените в изтичането на хелий. Дори само това може да даде ценна информация за поведението на планетата и нейната звезда.
Висапрагада подчерта и значението на наземната астрономия, която е изиграла ключова роля в това изследване. Намираме се в особен период, в който до въвеждането в експлоатация на телескопи от ново поколение като Extremely Large Telescope и Giant Magellan Telescope остават още години. Те може би ще могат да получават директни изображения на екзопланети с твърда повърхност.
От друга страна, светлинното замърсяване от спътниците в космоса все повече застрашава наземната астрономия. „Това конкретно измерване стана възможно благодарение на нов спектрограф с висока разделителна способност, монтиран на един от телескопите Magellan. То показва колко много можем да постигнем с малко изобретателност и с инструментите, с които вече разполагаме на Земята“, каза Висапрагада.
Докато търсенето на близнак на Земята продължава, астрономите разширяват границите на възможното благодарение на своите знания и отдаденост, за да разкриват все повече за далечните светове. Откриването на екзопланета с атмосфера, която обикаля в обитаемата зона на своята звезда, е забележително постижение в тези усилия.































