Прионите са неприятни, странни и обикновено плашещи инфекциозни агенти, които причиняват доста страховити заболявания. Но възможно ли е да ни дадат ново оръжие в борбата с антибиотичната резистентност? С помощта на изкуствен интелект изследователи идентифицираха стотици пептиди, скрити в структурата на прионите, които изглежда притежават силни антимикробни свойства.

Прионите са увредени, неправилно нагънати белтъци, които карат и нормалните белтъци да се нагъват по необичаен начин. Можем да си ги представим като гнили ябълки в кошница, които заразяват съседните плодове, докато цялото съдържание не се развали. При животните този процес позволява на прионите да действат като инфекциозни причинители, въпреки че не са живи и не съдържат генетичен материал, какъвто имат бактериите и вирусите. Те могат да доведат до смъртоносни невродегенеративни заболявания.

В повечето случаи неправилното нагъване на белтъка възниква спонтанно, но заразяване е възможно и при близък контакт с материал, съдържащ приони — например чрез консумация на тъкани от заразени животни. Добрата новина е, че това се случва изключително рядко. Лошата е, че прионите не са живи организми и затова не могат да бъдат унищожени или инактивирани с обичайните методи за стерилизация, като изваряване или автоклавиране. Това означава, че прионните заболявания, например болестта на Кройцфелд–Якоб, са практически нелечими.

Именно затова едва ли бихме ги сметнали за обещаваща отправна точка в търсенето на нови лекарства. Прионите обаче по същество са белтъци, а белтъците са изградени от аминокиселини, които се свързват в къси вериги, наречени пептиди. Някои пептиди могат да проявяват антимикробни свойства, когато бъдат изолирани. Проблемът е огромният брой пептиди и необходимостта да се проверят милиони такива фрагменти. За щастие изкуственият интелект се справя много добре точно с подобни задачи — и е далеч по-търпелив от човека.

В ново изследване учените използвали системата за машинно обучение APEX, за да анализират 19,3 милиона къси пептидни фрагмента от 2.897 приона и прионоподобни белтъка, произхождащи от хора, мишки, крави, голи къртичести плъхове и много други животни. В тази извадка те идентифицирали 1.179 потенциални антимикробни пептида, които нарекли „прионини“.

Отвори галерията

„Тази работа променя представата ни за това къде могат да се крият антибиотици“, заяви César de la Fuente, изследовател от Университета на Пенсилвания и водещ автор на публикацията, представяща резултатите. „Досега прионите се изследваха почти изцяло във връзка със заболяванията, но изкуственият интелект ни позволи да зададем друг въпрос: възможно ли е тези белтъци да кодират и полезни молекулни фрагменти? Изглежда отговорът е да.“

Екипът подбрал 75-те най-обещаващи пептида и проверил действието им срещу 11 различни бактерии, включително резистентни към лекарства щамове. Поне 59 от тях потиснали поне един бактериален патоген, а 42 показали силно действие дори при ниски концентрации. Изследователите установили, че прионините постигат този ефект, като нарушават бактериалните мембрани — подобно на традиционните антимикробни средства.

„Търсенето с помощта на изкуствен интелект ни даде кратък списък с кандидати, но същественото е, че много от тези молекули подействаха в лабораторията, а две показаха ефект и в животински модел на инфекция. Именно това прави платформата наистина полезна“, добави Marcelo D. T. Torres, съавтор на изследването.

Прионите може да са само началото на този нов път, открит благодарение на изкуствения интелект. Според екипа подобни „криптирани пептиди“ могат да се крият навсякъде — от човешките белтъци и изчезналите организми до микробиомите и отровите. Сега вече е възможно всичко това да бъде претърсено с невероятна скорост.

„Дълго време разработването на лекарства беше ограничено не само от това какво можем да тестваме, но и от това къде търсим решението“, казва de la Fuente. „Изкуственият интелект променя това. Той ни позволява да изследваме скритите пластове на биологията и да проверим дали молекули, свързани с една история — в случая със заболяване — могат да носят и друга история с терапевтичен потенциал.“

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата