Според астрономите във Вселената са съществували три поколения звезди. При първото, което все още не е наблюдавано пряко, звездите са били съставени само от водород и хелий. Слънцето принадлежи към последното поколение: то също се състои предимно от водород, но е по-богато на тежки елементи, от които се образуват планетите, като желязо и калций. В междинното второ поколение освен водород и хелий вече присъстват и някои други елементи, но в малки количества. Изследователите смятат, че наскоро са открили един от най-крайните примери за това второ поколение.

Звездата е известна като PicII-503 и се намира в малката, изключително слабо светеща галактика джудже Pictor II. Сред звездите извън Млечния път тя има най-ниското съдържание на желязо и калций: съответно едва 1/43 000 и 1/160 000 от съдържанието им в Слънцето. Звездата е толкова бедна на тежки елементи, че може да е една от най-ранните известни звезди от второто поколение.

Отваряне на галерията

„Откриването на звезда, в която са се запазили тежките елементи от първите звезди, дълго време изглеждаше почти невъзможно предвид изключителната рядкост на тези обекти“, казва в своето изявление Анируд Чити, изследовател от Станфорд и водещ автор на изследването, представящо резултатите. Съдържанието на желязо в PicII-503 е най-ниското, измервано някога в звезда от ултраслаба галактика джудже, и предлага уникална възможност да се проследи образуването на елементите в древни системи, допълва ученият.

Pictor-II е една от галактиките спътници на Млечния път и се намира на 149 000 светлинни години от Земята. PicII-503 е разположена в покрайнините на тази малка галактика. Местоположението ѝ, както и относително високото съдържание на въглерод спрямо по-тежките елементи, подсказват как може да се е образувала. Съотношението на въглерода към желязото в звездата е 1500 пъти по-високо от слънчевото, а на въглерода към калция — 3500 пъти.

Изследователите смятат, че предшественикът на тази звезда вероятно не е бил масивна звезда от първото поколение, която е произвела всички по-тежки елементи и е избухнала като мощна свръхнова, а звезда, избухнала като свръхнова с по-ниска енергия. При този сценарий повечето по-тежки елементи, като желязото и калция, падат обратно върху компактния обект — неутронна звезда или черна дупка — образуван при взрива на свръхновата. Това би могло да обясни не само състава на PicII-503, но и този на богатите на въглерод и бедни на метали звезди, които обикалят по отдалечени орбити във външната област на нашата галактика, наречена хало.

Отваряне на галерията

„За мен най-вълнуващото е, че наблюдавахме следите от образуването на най-първите такива елементи в древна галактика“, обяснява Чити. „Това има ясна връзка с наблюдаваното в звездите от халото с най-ниско съдържание на метали и свързва техния произход с обогатяването на тези обекти от първите звезди.“

„Подобни открития могат да се разглеждат като космическа археология, защото разкриват редки звездни вкаменелости, съхранили следите от първите звезди във Вселената“, казва Крис Дейвис, програмен директор на NSF за NOIRLab и участник в изследването. „Надяваме се, че с началото на програмата Legacy Survey of Space and Time на обсерваторията NSF–DOE Rubin по-късно през 2026 г. ни очакват още много също толкова вълнуващи открития.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата