Преди около 570 милиона години животът е съществувал единствено в моретата. Огромни безгръбначни със странни форми са се прикрепяли към морското дъно и с месестите си израстъци са улавяли носените от водата хранителни вещества. Тези причудливи форми на живот, представители на така наречената едиакарска биота, в крайна сметка са изчезнали. Учените обаче отдавна се опитват да установят дали измирането им действително е било катастрофално.
Ново публикувано в списание Geology изследване хвърля светлина върху измирането, известно като Котлинската криза, което е погубило голяма част от тези същества. Данните сочат, че събитието е било много по-мащабно, отколкото се смяташе досега, и е унищожило сходен процент от видовете с катастрофата, причинена от космическия удар, заличил нептичите динозаври преди 66 милиона години.
Макар Котлинската криза да е погубила общо по-малко организми от масовото измиране, сполетяло Земята преди около 252 милиона години, по дял на загиналите животни тя съперничи на по-късните и по-известни измирания, казва Шухай Сяо, палеобиолог от Virginia Tech, който не е участвал в изследването. Откритието помага и да изясним познанията си за едиакарската биота, които в много отношения остават объркани и непълни.
Новото изследване се съсредоточава върху едиакарски организми от фосилния комплекс Авалон, който включва най-ранните сложни организми с големи размери, известни от фосилния летопис. Открити за първи път през 1958 г. на полуостров Авалон в Нюфаундленд, тези странни мекотели същества са обитавали морските дълбини преди 560–574 милиона години.
Тези ранни съобщества са включвали всичко — от лишеи и гигантски бактериални колонии до цели групи организми, които са изчезнали напълно и вече не съществуват на Земята, казва Лидия Тархан, палеонтолог от Йейлския университет. Дори мястото им в еволюционното дърво на животните все още е предмет на спорове, допълва тя.
Фосилните свидетелства показват, че организмите от комплекса Авалон са преживели по-малко измиране преди около 560 милиона години. То е разчистило пътя за по-разнообразна група организми — Беломорския комплекс, който около 10 милиона години по-късно е претърпял собствено, по-тежко измиране, известно като Котлинската криза.
Котлинската криза е първото голямо измиране в историята на животните, казва Дънкан Макилрой, палеонтолог от Мемориалния университет в Нюфаундленд и водещ автор на новото изследване. Според предишни проучвания това събитие е унищожило около 65% от всички видове.
В новото изследване Макилрой и колегите му описват наскоро открити фосили от находището Inner Meadow в Нюфаундленд. Там са запазени в изключително добро състояние представители на поне 19 едиакарски вида. „Още през първия ден, когато отстранихме мъха и почвата, стана ясно, че това е много специално находище. Фосилите са отлично запазени, а много от тях почти не са засегнати от ерозията“, казва Макилрой.
Макилрой и колегите му са използвали дребни частици от богат на уран циркон, отложени от древен облак вулканична пепел. Чрез датиране с уранови изотопи те са установили, че новооткритите фосили са на около 551 милиона години. „Те са значително по-млади, отколкото предполагахме според повечето предишни оценки“, казва Тархан.
Откритието показва, че животните от комплекса Авалон са съществували с 10 милиона години по-дълго, отколкото се смяташе, и са изчезнали по време на Котлинската криза, а не по-рано при отделно, по-малко измиране. Данните сочат, че Котлинската криза отпреди 550 милиона години е била много по-тежка, отколкото се предполагаше досега. Според Макилрой допълнителната загуба на разнообразие означава, че вместо 65% са изчезнали около 80% от видовете — достатъчно, за да се определи събитието като масово измиране.
Самият Макилрой е бил смаян, когато е видял новите резултати от датирането. Ученият предполага, че бъдещи разкопки в Inner Meadow и околностите могат да разкрият още неизвестни жертви на Котлинската криза. Тархан приветства вълнуващите нови данни. „Фосилните комплекси на едиакарската биота са сравнително малко на брой в световен мащаб“, казва тя, така че новият анализ дава още една важна следа за историята на живота през едиакарския период.
Какво е погубило животните по време на Котлинската криза, остава загадка. Според Макилрой най-вероятната причина е била някаква екологична криза, макар хипотезите да варират от внезапен спад на кислородните нива в океаните до появата на древни хищни родственици на медузите. За да се установи това обаче, ще са необходими още изследвания, казват учените.































