На малко повече от 1 000 светлинни години са открити две планети с изумително ниска плътност. Макар учените и преди да са наблюдавали подобни „раздути“ планети, това откритие е особено неочаквано: и двете обикалят около една и съща звезда и не са особено горещи.

Средната плътност на Земята е 5,51 грама на кубичен сантиметър — малко повече от тази на Меркурий, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Газовите гиганти имат много по-ниска плътност, тъй като сравнително малките им твърди ядра са заобиколени от огромни количества газ: плътността на Юпитер е 1,33 g/cm³, а тази на Сатурн е по-ниска от плътността на водата.

Изглеждаше естествено с откриването на планети около други звезди — екзопланети — диапазонът на плътностите да се разшири, но дори астрономите бяха смаяни колко широк се оказа той. През 2022 г. беше открита планета с толкова ниска плътност, че я сравниха с маршмелоу. С плътност едва 0,27 g/cm³ TOI-3757b е над два пъти по-малко плътна от Сатурн и спокойно би плувала в горещ шоколад, стига да се намери достатъчно голяма чаша.

Това обаче беше само началото: по-късно бяха открити толкова леки планети, че по-скоро напомнят на захарен памук. Все още не разбираме напълно как са се образували тези светове, но една тяхна забележителна особеност е, че повечето обикалят много близо до звездите си. Изглежда очевидно, че именно топлината ги раздува.

Новооткритата система TOI-791 обаче допълнително усложнява картината. По оценки плътността на TOI-791b е 0,038 g/cm³ — почти точно колкото тази на сегашния рекордьор. Плътността на TOI-791c е 0,047 g/cm³, което също е под 1 процент от земната. Макар и двете да обикалят по-близо до звездата си, отколкото Земята до Слънцето, а TOI-791 да е доста ярка, нито една от планетите не е изложена на толкова изгаряща топлина, колкото много други раздути небесни тела.

Отваряне на галерията

Въпреки това те са най-големите откривани досега планети с плътност под 0,05 g/cm³. „Известни са ни само шепа такива раздути планети, а още по-рядко намираме две в една и съща система. Изключително ниската им плътност ги прави особено интересни обекти за изследвания, които да ни помогнат да разберем как се образуват и развиват планетните системи“, заявява George Dransfield, изследовател от Оксфордския университет.

За да определим плътността на една екзопланета, трябва да знаем масата ѝ, която можем да изчислим по гравитационното ѝ въздействие върху звездата, и площта на повърхността ѝ, която може да се определи по количеството светлина, блокирано при преминаването ѝ между звездата и нас. За много екзопланети разполагаме само с едната от тези две величини, затова можем единствено да правим приблизителни оценки на плътността им.

Планетите TOI-791b и c са открити благодарение на транзитите, заснети от космическия телескоп TESS при преминаването им между нас и тяхната звезда. Системата се сторила толкова интересна на изследователите, че те започнали да я изучават и с няколко други телескопа. Особено полезен се оказал ASTEP в Антарктида, който успял да проследи изцяло един 11-часов транзит.

„Тази система предлага уникална лаборатория за изучаване на образуването и развитието на раздутите планети. Предлагаме да се проведат наблюдения от космоса с телескопа James Webb, за да се установи дали в атмосферите им има съединения, съдържащи въглерод, азот и кислород. Това би могло да хвърли нова светлина върху образуването на тези необичайни планети“, казва професор Amoury Triaud от Бирмингамския университет.

Най-разпространеното обяснение за планетите със свръхниска плътност е, че са се образували далеч от звездите си, където водородът и хелият са много по-разпространени от по-тежките елементи. След това са мигрирали навътре и са се раздули под въздействието на топлината. Фактът, че две планети в една система са изминали този път, подсказва, че вероятно са се придвижвали навътре заедно. Съотношението 5:3 между орбиталните им периоди също подкрепя това предположение.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата