По следите на сухоземните мостове на Малта

Сухоземни мостове, които днес са под водата, може да са помагали на хората да прекосяват Средиземно море. Изследванията за картографирането им и вземането на проби могат да помогнат и за възстановяването на древните миграционни маршрути на животните.
Jools
Jools
27.09.2026 г., 14:07 ч.
По следите на сухоземните мостове на Малта

Малката Малта стои самотно насред Средиземно море, но от геоложка гледна точка невинаги е била откъсната от околните земи. При периодичното образуване на ледници и спадането на морското равнище понякога сухоземни мостове са свързвали Малта със съседните острови, както и с континенталните части на Европа и Северна Африка. Макар животни, а вероятно и хора, да са могли да преминават по тези мостове, времето и маршрутите на подобни пътувания доскоро оставаха загадка.

Част от отговорите обаче може би все още се крият на повече от 100 метра под солените сини води. По време на експедиция, приключила в началото на септември, морски геолози взеха проби и разположиха сензори на морското дъно около Малта, за да разберат какъв е бил животът върху един от тези потънали сухоземни мостове: ивица суша, свързвала острова с близката Сицилия през последното заледяване.

Земя на загадките

За ранната история на Малта неизвестното е повече от известното, казва Елинор Шери, археолог в Института по геоантропология „Макс Планк“. Наскоро тя е ръководила изследване за първите човешки обитатели на острова, за които се смята, че са пристигнали с лодки преди 8.900 години. Но наистина ли те са били първите хора там? И ако е така, в какви екосистеми са живели?

Малта е един от последните острови в Средиземно море, заселени трайно от хора — преди около 6.000 години. За сравнение, значително по-голямата Сицилия е била обитавана още преди 16.000 години.

Последната пряка сухоземна връзка между двата острова е съществувала преди около 13.000 години. Тогава ги е свързвал сухоземен мост с дължина 90 километра, а морското равнище е било със 120 метра по-ниско от днешното.

По време на осемдневната експедиция BRIDGES, приключила в началото на септември, италиански и малтийски учени плаваха с изследователски кораб между югоизточното крайбрежие на Сицилия и североизточното крайбрежие на Малта, като картографираха отдавна погребаната суша и събираха проби от нея. Макар анализът на данните да отнеме месеци, първоначалните наблюдения показват, че мостът е осигурявал важни местообитания за водните животни и храна за хората. По него е имало множество плитки участъци, изпъстрени с хребети, рифове, басейни и лагуни. „Тази изследователска кампания трябваше да се проведе отдавна“, казва Рошел Шери, палеонтолог в Националния природонаучен музей на Малта, която не е участвала в проекта.

Отваряне на галерията

Макар тази потънала суша да е била открита още в средата на XX век при обичайното картографиране на морското дъно, разделителната способност на данните е била твърде ниска за подробен анализ. Затова проектът BRIDGES е толкова важен. Той се осъществява съвместно от Италианския национален съвет за научни изследвания (CNR), Италианския национален институт по океанография и приложна геофизика (OGS) и Малтийския университет.

„Макар да се намираме в Средиземно море, което безброй кораби и лодки кръстосват от хилядолетия, все още живеем в епохата на откритията“, казва Емануеле Лодоло, морски геолог в OGS и един от ръководителите на BRIDGES. „Конкретно този район е напълно непознат от гледна точка на подробното подводно картографиране.“

Картографиране под морето

За да запълни тази отдавнашна празнина в познанията, CNR предостави своя флагман Gaia Blu, оборудван за изследователската кампания с множество уреди за картографиране на подводния сухоземен мост. Многолъчевият сонар с висока разделителна способност, който излъчва едновременно множество звукови вълни, отразявани от релефа на морското дъно, разкри подробности от моста с точност до 30 сантиметра. Сеизмичните изследвания позволиха на учените да надникнат и под дебелия слой седименти, натрупан върху сухоземния мост с течение на времето. С гравитационен кернопробоотборник, който прониква в седиментите с помощта на голяма тежест вместо чрез пробиване, бяха взети проби от дълбочина 10 метра. Те предстои да бъдат датирани и изследвани за фосили.

Матео Ваки, специалист по крайбрежна геоморфология в Университета в Пиза, който не е участвал в BRIDGES, обяснява, че мостът може да помогне на учените да разберат по-добре климатичните условия в Средиземноморието в миналото. Промените, настъпвали в района с течение на времето, показват какво е било местното морско равнище и кога изчезването на крайбрежните местообитания е предизвиквало миграции на хора и животни.

Първите резултати от изследователската кампания потвърдиха също, че в плитките, заблатени участъци на сухоземния мост може да е имало риби, водорасли и растения, осигуряващи ресурси за лов и събирачество. Това означава, че мостът не е бил просто проход, по който хората са стигали пеша до съседния остров. Той е бил и място, където са отивали да събират миди, след което са се връщали у дома в Сицилия или Малта, казва Илария Патания, геоархеолог във Вашингтонския университет, която не е участвала в изследването.

С анализа на данните и събирането на нови се очакват още открития. По думите на Лодоло е невъзможно цялата площ на сухоземния мост да бъде обходена за една седмица, тъй като е приблизително три пъти по-голяма от самата Малта. По време на тази експедиция изследователите картографираха около половината от моста.

Учените се надяват да осигурят финансиране за картографирането и на други части от моста, включително с помощта на автономни подводни апарати.

Поле за изследвания

По-пълното картографиране на моста може да даде повече информация и за произхода на животните в Малта. Според Шери много от известните на острова животински видове, сред които мечки, елени, лисици и вълци, може да са дошли от Сицилия по днес потъналия сухоземен мост. Но не всички сицилиански животни са използвали моста като „трамплин“ към Малта, казва Патания. Тя е изследвала вкаменени изпражнения на големите пещерни хиени в Сицилия, които през последната ледникова епоха са обитавали югоизточния край на острова, но никога не са се появили в Малта. „Или са изчезнали, преди да се образува този мост, или в самия мост има нещо необичайно“, казва тя.

Отваряне на галерията

Сухоземният мост между Сицилия и Малта може да разкрие и непознати страници от човешката история на Малта. Хю Грукат, археолог в Малтийския университет, който не е участвал в новото изследване, вижда паралели с Догерланд — друг потънал сухоземен мост, свързвал днешна Великобритания с континентална Европа допреди 8.000 години. Ученият обаче отбелязва, че макар археолозите да са открили каменни сечива в Догерланд, той днес се намира на средна дълбочина от едва 30 метра, докато мостът между Сицилия и Малта е покрит от три пъти по-дълбоки води. Заради по-голямата дълбочина следите от човешка дейност вероятно биха били твърде трудни за откриване със сонар.

Вместо това Аарън Микалеф, малтийски морски геолог от Изследователския институт към аквариума на залива Монтерей, участвал в кампанията, иска да проучи места като срутени пещери и речни долини. В тези закътани участъци и пукнатини седиментите може да са съхранили полен и почвени изотопи. Анализът им би позволил да се направят изводи за разнообразието на растителността и количеството на валежите по тогавашната суша. Това би хвърлило светлина върху начина, по който животните и хората са използвали сухоземния мост.

Тази особена среда може да превърне Малта в поле за биологични и археологически изследвания, казва Грукат, според когото сухоземният мост може да е изиграл ключова роля в човешката история.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата