Учени идентифицираха в широко разпространена почвена бактерия група гени, кодиращи антибиотици, които могат да бъдат ефективни срещу мултирезистентни бактерии. Според изследователите откритието може да доведе до разработването на лекарства, към които патогените по-трудно развиват резистентност. Инфекциите, устойчиви на антибиотици, се увеличават, тъй като бактериите непрекъснато развиват нови начини да заобикалят действието на съществуващите лекарства. Според прогнозите между 2025 и 2050 г. тези инфекции могат да причинят смъртта на около 39 милиона души. Затова спешно са необходими антибиотици с нови механизми на действие.
В свое изследване, публикувано неотдавна в списание Nature, учените описват „генен мегаклъстер“ в бактерии от рода Streptomyces, чиито продукти атакуват ключов метаболитен процес при бактериите. Streptomyces е един от най-подробно изследваните бактериални родове. Неговите представители произвеждат множество антибиотици, включително стрептомицин — първия ефективен антибиотик срещу туберкулозата.
„Открили са нещо ново в толкова добре проучена система — нещо, което през цялото време е било пред очите ни“, казва Марк Бласкович, който се занимава с разработването на антибиотици в Университета на Куинсланд. Генният клъстер осигурява производството на пет съединения — четири антибиотика и един белтък. Те атакуват различни етапи от производството на биотин, известен още като витамин B7, който е незаменим за растежа на бактериалните клетки. „Тъй като еволюцията вече е оптимизирала тази комбинация, може би и ние можем да я използваме за разработването на нови комбинации от антибиотици“, казва Бласкович.
За бактериите е много по-трудно да развият резистентност към антибиотици, които атакуват няколко звена от жизненоважен метаболитен път, обяснява Брендън Рен, микробиолог в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Освен това новото изследване може да доведе до откриването на генни клъстери, които осигуряват производството на антибиотични съединения, насочени към други метаболитни процеси.
Съавторът на изследването Ерик Браун, биохимик от канадския университет „Макмастър“, разказва, че той и колегите му вече от десетилетия проучвали метаболизма на биотина като потенциална мишена за антибиотици, когато открили генния клъстер. При изследването на стравидините — познат клас антибиотици, насочени към биотина — се оказало, че гените, кодиращи тези съединения, са част от по-голям участък ДНК, който участва в производството на биотин.
Освен това тази ДНК кодира още три семейства антибиотици: ацидомицин, α-Me-KAPA и новооткрито семейство съединения, наречени дапамицини. Генният участък съдържал и гените за стрептавидин, за който също е известно, че се насочва към биотина. Изследователите потвърдили ролята на тези гени, като клонирали участък ДНК с дължина 65 808 базови двойки, съдържащ мегаклъстера, и го въвели в лабораторен щам на Streptomyces.
„Безпрецедентно е на едно място да открием четири биосинтетични генни клъстера, които произвеждат четири молекули, насочени към един и същ метаболитен път“, казва Браун. Изследователите открили подобни генни клъстери при няколко вида Streptomyces. Това подсказва, че те са се запазили в хода на еволюцията, вероятно защото са много полезни.
След това учените изпитали четирите съединения върху мишки, заразени с мултирезистентен щам на Escherichia coli. Две от съединенията — стравидин и α-Me-KAPA — намалили количеството бактерии в кръвта, черния дроб, бъбреците и далака спрямо нелекуваните животни. При комбинирано приложение лечението се оказало още по-ефективно, отколкото с което и да е от двете лекарства поотделно. Същевременно ацидомицинът и дапамицинът почти не проявили ефект при самостоятелно приложение.






























