През април 2026 г. в списание Nature Communications беше публикувано изследване, чиито автори съобщават, че при женски миши ембриони са се развили тестиси след промяна на една-единствена база в определен участък от ДНК.
Женските миши ембриони с две X хромозоми обикновено развиват яйчници, тъй като експресията на гена Sox9 е потисната. При мъжките миши ембриони с хромозоми XY експресията на Sox9 задейства образуването на тестиси. При мъжките мишки Sox9 се регулира от некодиращ участък от ДНК, наречен Enh13. Предишни изследвания вече са показали, че премахването на Enh13 при мишки с хромозоми XY води до развитие на женски полови органи. Досега обаче не беше известно дали промяната на Enh13 оказва някакво влияние върху генетично женските мишки.
Ницан Гонен, която изучава определянето на пола в израелския университет „Бар-Илан“, и колегите ѝ установяват, че промяната на двете копия на Enh13 при женски мишки води до образуване на мъжки полови органи и малки тестиси. Женските мишки само с едно променено копие на Enh13 обаче продължават да развиват женски полови органи. Затова според изследователите Enh13 може както да усилва, така и да потиска експресията на гена Sox9.
Това е първото изследване, което разкрива механизма, определящ дали един ембрион ще развие яйчници или тестиси, казва Кейти Ейърс, изследователка в областта на генетиката в Детския изследователски институт „Мърдок“ в Мелбърн. Промененият от учените участък от ДНК е важен и за определянето на пола при хората, допълва тя. Около 50 % от хората с нарушения в половото развитие нямат генетична диагноза. Това отчасти се дължи на факта, че дълго време секвенирането за откриване на болестотворни мутации е обхващало само участъците от генома, които кодират белтъци. По думите на Ейърс напоследък учените все по-често изследват и некодиращите области на генома, което може да помогне и за поставянето на такива диагнози.
Гонен е била част от екипа, открил ролята на Enh13 в половото развитие. През 2018 г. учените доказват, че премахването му води до образуване на женски полови органи при мъжки мишки с хромозоми XY. След това, през 2024 г., екипът прави по-малка промяна: премахва частите от Enh13, с които се свързват транскрипционни фактори. Учените установяват, че това предизвиква същата промяна в половото развитие при мишките с хромозоми XY.
В най-новото изследване учените премахват само три нуклеотида от едно от местата за свързване и това отново предизвиква същия ефект. Гонен споделя, че първоначално не е очаквала толкова малка промяна да доведе до промяна в половото развитие. Впоследствие се оказва, че дори добавянето на един-единствен нуклеотид може да предизвика същото. При изследване на половите жлези на мишите ембриони учените наблюдават, че мишките с хромозоми XX, при които заличаването на трите нуклеотида или добавянето на един нуклеотид присъства и в двете копия, развиват както яйчникова, така и тестикуларна тъкан. При мишките, при които мутациите присъстват само в едното копие, се развиват нормални полови органи.
Изследването показва колко силно малки промени в некодираща област на генома могат да повлияят на развитието на половите органи, казва австралийската еволюционна генетичка Клеър Холели. По думите ѝ това е интересно и защото усилващите регулаторни участъци на генома обикновено се запазват дълго в хода на еволюцията. Затова резултатите, потвърдени при мишките, може да важат и за други видове.































