През 80-те години на миналия век австралийското правителство започва да търси алтернативи на голата сеч — практиката всички или повечето зрели дървета в даден горски участък да се изсичат наведнъж. Трябва да се уточни, че подобна сеч се извършва не само за добив на дървесина, но и за борба с болести или за други лесовъдски цели.

Дългосрочните последици от пълното изсичане за горите обаче далеч не са били ясни. Независимо дали става дума за природозащитници, които искат да помогнат на гората да се възстанови след заболяване, служители на дърводобивна компания, които искат дърветата да израснат отново, или запалени дървосекачи, които просто обичат да секат, повечето участници биха искали изсеченият участък да се възстанови възможно най-добре.

Природозащитниците отдавна твърдят, че голата сеч има пагубни последици за редките видове, които така губят цялото си местообитание. Цялостното въздействие на тази практика и възможните ѝ алтернативи обаче не са били особено добре проучени. Затова в края на 80-те години австралийското правителство отделя 26 милиона долара, за да проучи няколко възможни алтернативи в Танджил Брен в щата Виктория и в Кабидж Трий Крийк в района на Източен Гипсланд.

Отваряне на галерията

В рамките на проекта „Системи за стопанисване на горите“ са избрани горски участъци, в които е извършена традиционна гола сеч, сеч на по-малки площи и силно прореждане, при което са отсечени 50–70 % от дърветата в съответния участък. След това изследователите проследяват промените в гората и сравняват всеки участък с недокоснати контролни горски площи.

Първите резултати от дългосрочния проект започват да се очертават в началото на новото хилядолетие. Първоначално картината изглежда доста ясна: офиката се възстановява по-добре в напълно изсечените участъци, отколкото в останалите. Но историята не приключва с това. Докато експериментът постепенно потъва в забрава, а пътищата към участъците обрастват, дърветата продължават да растат. Когато през 2014 г. изследователите посещават мястото по друг проект, откриват още доста интересни неща.

„Онова, което открихме, беше изумително“, обясняват учените. Макар резултатите от първоначалното изследване до голяма степен да се потвърждават — днес растежът е по-силен в напълно изсечените участъци — изследователите забелязват значителни промени и в участъците, подложени на силно прореждане.

„Дърветата, останали след прореждането, са огромни. Макар да са само на 80 години, средният диаметър на най-големите, измерен на височината на гърдите, е значително над един метър, а при някои надхвърля 1,5 метра. Прореждането е осигурило на тези дървета повече пространство и ресурси за растеж и те са реагирали с изключително силен прираст“, обясняват изследователите.

Отваряне на галерията

„Още по-забележително е, че проредените насаждения са натрупали същото или по-голямо количество въглероден диоксид от контролните участъци без сеч. Само за 30 години силно проредената гора не само е възстановила цялото количество свързан въглероден диоксид, отстранено при дърводобива, но е натрупала и достатъчно допълнително количество, за да изравни увеличението, наблюдавано в контролните участъци без сеч“, продължават експертите.

Интересно е също, че тези по-стари дървета изпълняват и няколко други полезни функции: по-вероятно е да оцелеят при горски пожари и осигуряват дом на рядката торбеста катерица на Ледбитър. Изследователите поставят фотокапани на мястото на експеримента и установяват, че катериците се срещат единствено в силно проредените участъци, но не и в участъците без сеч.

Макар това да е полезна информация, то не означава, че просто трябва да преминем към прореждане, подчертават изследователите. Според тях всеки подход към стопанисването на горите има своето място и има случаи, в които прореждането не би било подходящо. „Този стар експеримент ни научи, че освен голата сеч има и други възможности за стопанисване на горите, които едновременно задоволяват нуждите на обществото от дървесина, поддържат въглеродните запаси и опазват биоразнообразието“, казват експертите.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата