„Когато небесно тяло, например астероид, премине пред звезда, краткотрайното отслабване на звездната светлина дава информация за размера, формата и обкръжението на закриващото я тяло“, обясняват изследователи от Астрофизичния институт на Андалусия (IAA-CSIC) в новото си изследване. Те добавят, че методът вече е използван и за откриване на разредени атмосфери около небесни тела.
Наскоро същият метод е приложен за изучаване на пръстенните системи на кентаврите Харикло и Хирон, планетата джудже Хаумея и транснептуновия обект Кваоар. Наблюдавайки отслабването на светлината от фонови звезди, астрономите установили, че тези обекти са обградени от фини пръстени, каквито дотогава се смятало, че съществуват единствено около планетите гиганти.
Харикло е сред първите от тези по-малки небесни тела, около които са открити пръстени. Откритието е направено, когато изследователи под ръководството на IAA-CSIC използват нова техника, за да проучат сенките, хвърляни от Харикло. С диаметър от около 302 километра Харикло е най-големият представител на класа астероиди, известни като кентаври. Той обикаля отвъд орбитата на Сатурн, на повече от 3 милиарда километра от Слънцето.
Диаметърът на Харикло е около 51 пъти по-малък от земния, а пръстените му обикалят на приблизително 400 километра от центъра на небесното тяло. Ширината им се оценява на 3–7 километра. От такова разстояние единственият начин да се наблюдава пръстенната система е чрез изследване на звездни окултации — проследяване на спадовете в яркостта, когато небесното тяло и пръстените му преминават пред фонови звезди.
При наблюденията с „Джеймс Уеб“ изследователите се възползвали от сравнително бавното движение на Харикло спрямо телескопа. Това им позволило да създадат модел на пръстенната система с много добра пространствена разделителна способност. Макар да очаквали пръстенните системи около тези по-малки небесни тела да са относително стабилни, учените с изненада установили, че само за няколко години са настъпили промени.
„При сравнение с данните от различни звездни окултации през последното десетилетие открихме значителни промени в двата пръстена: докато вътрешният пръстен е станал чувствително по-непрозрачен, непрозрачността на външния е намаляла“, заяви Пабло Сантос-Санс, изследовател в IAA-CSIC и водещ автор на изследването, представящо новите резултати.
Това е доста изненадващо, особено за астрономите, свикнали с много по-бавни промени в астрономически мащаби, и подсказва, че тези пръстенни системи може да са много по-динамични, отколкото се е смятало. „Резултатите ни карат да преосмислим как възникват тези системи, как се развиват и какви механизми поддържат тяхната стабилност. Възможността да засичаме подобни промени открива нови перспективи пред разбирането ни за еволюцията на тези системи, а вероятно и на други пръстенни системи в Слънчевата система“, добави Сантос-Санс.
Има и още загадки. Според изследователите вътрешният пръстен показва реални признаци на повишена непрозрачност спрямо предишните наблюдения, което подсказва, че в него има повече материал. Външният пръстен обаче е станал по-прозрачен. Според специалистите причината може да е изключително малкият размер на частиците, които го изграждат. Под действието на светлинното налягане те се разпръскват сравнително бързо, което може за кратко време да деформира пръстена.
Загадка обаче остава защо нито един от пръстените не изглежда напълно разрушен. Според специалистите това означава, че трябва да действа някакъв механизъм, който ги стабилизира или попълва материала в тях. По-рано изследователите смятали, че пръстенната система може би се задържа на място от орбитален резонанс, при който една частица прави точно една обиколка около Харикло за времето, за което той се завърта три пъти около оста си. Този резонанс обаче би предизвикал и миграция на пръстените навън. Друга изследователска група предложила различно обяснение: пръстените се задържат на място от допълнителен малък спътник „пастир“, който същевременно снабдява пръстенната система с още материал. Това обяснение е в съответствие и с най-новите данни.
Както обикновено, за отговор на тези въпроси ще са нужни допълнителни наблюдения. В бъдеще учените може да засекат нови промени в пръстенната система, които да помогнат за разкриване на начина, по който тя функционира. „Неочакваните промени, наблюдавани в пръстените на Харикло, свидетелстват за динамично поведение, което досега е оставало напълно скрито, но все още не дават окончателна физична картина“, пишат изследователите в статията.































