Когато мощни изригвания от Слънцето връхлетят магнитното поле на Земята, те не само рисуват полярни сияния по нощното небе. Могат да повредят електрониката на спътниците и да предизвикат толкова силни електрически токове на земната повърхност, че да извадят електропреносните мрежи от строя. Според оценките слънчева буря, каквато се случва веднъж на 100 години — например събитието Карингтън от 1859 г. — може да причини щети за над 3 трилиона долара само на електропреносните мрежи.
Въпреки това засега най-добрата ни защита срещу екстремното космическо време се свежда до по-точни прогнози и опити да изпращаме в Космоса все по-устойчива техника. Според група специалисти по космическа физика обаче е време да разработим система за активна защита, с която при необходимост да отслабваме слънчевите бури. В свое изследване, публикувано в списание Space Weather, учените представят предложение, наречено „StormWall“: флотилия от спътници, която би изпускала стотици тонове газ в Космоса непосредствено преди слънчева буря да достигне Земята. Според компютърните симулации изкуственият облак би могъл да намали интензивността на силните слънчеви бури наполовина или дори повече. „Все едно да поставим въздушна възглавница в магнитосферата“, казва Даниел Уелинг, съавтор на изследването и специалист по космическа физика в Мичиганския университет.
StormWall е интересен пример за „хелиоинженерство“ — съзнателна намеса в космическата среда около Земята. Защитните газове на системата биха се разсейвали за часове, казва Брайън Уолш, водещ автор на изследването и специалист по космическа физика в Бостънския университет. Предложението се нуждае от по-задълбочени симулации и изпитания, но е изключително новаторско и изглежда осъществимо в близко бъдеще, смята Алисън Джейнс, специалист по космическа физика в Университета на Айова.
При нормални условия магнитното поле на Земята действа като щит и отклонява по-голямата част от слънчевия вятър — потока от заредени частици, който непрекъснато се излъчва от Слънцето. При екстремни слънчеви бури обаче земното магнитно поле може да се свърже със слънчевото и така да компрометира защитата. Тогава в магнитната среда на Земята нахлуват енергия и заредени частици. Частиците могат да унищожат електрониката на спътниците и да навредят на астронавтите. Част от енергията достига горните слоеве на атмосферата, като ги нагрява и разширява. Последвалото повишено атмосферно съпротивление може да ускори извеждането на спътниците от орбитите им.
На земната повърхност смущенията в магнитното поле пораждат електрически токове, които протичат през електропроводите и трансформаторите и причиняват прекъсвания на електрозахранването. Именно това се случва при срива на мрежата на Hydro-Québec в Канада по време на мощна слънчева буря през 1989 г.
Земята разполага с естествена система, която осигурява частична защита срещу подобни въздействия. Във външната част на атмосферата на планетата има пръстеновиден облак от студена плазма, тоест йонизирани газове. Когато слънчева буря наруши земното магнитно поле, част от това вещество потича към Слънцето. Наблюденията показват, че допълнителното вещество действа като баласт и забавя процеса на свързване на земното магнитно поле със слънчевото.
StormWall би усилила това естествено явление. Според предварителното предложение на учените шест тежкотоварни ракети, например Starship на SpaceX или китайската Long March 9, биха извели космически апарати с размерите на микробус на геосинхронна орбита, на около 36 хиляди километра над Земята — далеч отвъд Международната космическа станция, но все още в пределите на земния магнитен щит. Апаратите биха носили огромни резервоари с литиев, бариев или натриев газ, а евентуално и със солена вода. Когато спътниковите сензори засекат опасно слънчево изригване, резервоарите биха изпуснали съдържанието си. Слънчевата светлина бързо би йонизирала веществото, превръщайки го в плазма, която би се насочила към дневната страна на Земята и би възпрепятствала свързването на магнитните полета. По оценки на изследователите 400 тона вещество биха намалили силата на тежка геомагнитна буря с повече от 60 %.
Идеята предизвиква ентусиазъм в тесния кръг от изследователи на космическото време. „Никога не ми е хрумвало, че бих могъл да променя самото взаимодействие“, казва Дейвид Сибек, специалист по физика на Слънцето в Центъра за космически полети „Годард“ на NASA, който изучава явлението от десетилетия. Системата би могла да служи и за други цели освен ограничаването на слънчевите бури. Министерството на отбраната на САЩ проучва методи за премахване на радиацията, която би останала уловена в земното магнитно поле след ядрен взрив в Космоса. През февруари NRL изпита сходна техника, като изпусна барий от ракета. Докато газът се йонизира и разпространява, той поражда нестабилности, които могат да отклонят високоенергийните частици от траекториите им и да ги насочат към атмосферата, където въздействието им отслабва. StormWall би могла да неутрализира радиацията по подобен начин, казва Уолш.
Техническите предизвикателства пред проекта може да се окажат по-лесни за преодоляване от политическите. Работата на StormWall може да зависи от точни прогнози за космическото време, ясни протоколи за задействане и международни споразумения за умишлено изменение на околоземното пространство. Осигуряването на политическа подкрепа за тях няма да е лесно. Разбира се, също като въздушна възглавница, StormWall ще трябва да бъде заменена след задействане. Но както NASA и други космически агенции проучват как да защитят планетата от астероиди, според Уолш има основателни аргументи да се опитаме да предпазим зависимото от електрониката човечество и от огромни слънчеви изригвания, които също могат да имат опустошителни последици.































