Във високите части на Пиренеите има пещера, която пази едни от най-ранните свидетелства за човешко присъствие в региона. Но преди 7000 години праисторическите хора не просто са търсели убежище тук, а са работели, ловували и обработвали загадъчен зелен минерал.

Откритието е направено в пещерата Cova 338, разположена на около 2235 метра над морското равнище в долината Нурия. При неотдавнашни разкопки археолози от Автономния университет в Барселона (UAB) и IPHES-CERCA установиха, че в продължение на 4000 години, от V хилядолетие пр.н.е. до края на I хилядолетие пр.н.е., в пещерата е кипяла интензивна човешка дейност.

Дълго време се е смятало, че над 2000 метра, където въздухът е разреден, а условията са сурови, хората са пребивавали само от време на време и може би са се отправяли към тези места единствено в отчаяни ситуации. Cova 338 обаче показва, че невинаги е било така.

„Cova 338 ни кара да преосмислим ролята на високопланинската среда в праисторическите общества в Пиренеите“, заявява Карлос Торнеро, професор в катедрата по праистория на UAB и изследовател в IPHES-CERCA. Той добавя: „Дълго време тези територии са били смятани за периферни. Това, което документираме тук, е многократно заселване, съпроводено със сложни дейности и ясно изразено използване на минералните ресурси.“

В пещерата изследователите са открили растителни останки, керамични фрагменти и дървени въглища, които свидетелстват, че хората са палили огън тук преди хиляди години. Намерени са и две красиви висулки: едната е изработена от морска раковина, а другата — от зъб на кафява мечка.

Отваряне на галерията

Макар и тези предмети да са забележителни, най-интересната находка е онова, което Торнеро описва като впечатляваща съвкупност от зелени минерални образци. Вероятно става дума за малахит — минерал с високо съдържание на мед. На пода на пещерата са намерени близо 200 камъка със зелени минерални петна. Те са открити край близо 23 огнища, много от които са съдържали обгорели парченца зелен материал.

Тази малка подробност е изключително важна. Малахитът е известен като рудата, поставила началото на медната епоха, а древните металурзи са извличали метала от скалата чрез нагряване на огън. Изглежда много вероятно хората да са използвали пещерата не само за убежище или събиране на храна, а и за добив и топене на мед.

„Повечето от тези фрагменти са били подложени на нагряване, за разлика от останалите материали в пещерата. Това ясно показва, че огънят е играл важна роля при обработката им и че става дума за целенасочена дейност. С други думи, те не са обгорели случайно“, казва Джулия Монтес-Ланда, изследовател в Университета на Гранада и съавтор на изследването, в което са представени резултатите.

Ако това тълкуване е правилно, Cova 338 може да се нареди сред най-ранните известни обекти за добив и обработка на мед в Западна Европа. „За първи път в Пиренеите са документирани интензивно обитавани високопланински праисторически селища, характеризиращи се с повтарящи се дейности в пещерата и пряк добив на минерални ресурси“, добавя Торнеро. „Този обект доказва, че за праисторическите общности Пиренеите не са били периферна територия, а регион, изцяло включен в маршрутите им на придвижване и в териториалния им обхват.“

А до този обект не е лесно да се стигне дори днес, през XXI век. Той е достъпен само пеша от долината Нурия, без моторни превозни средства. Всички находки, събрани от изследователите, е трябвало да бъдат свалени от планината на ръка, което прави мащаба на документираната тук древна дейност още по-впечатляващ. „Планината не е била пречка, а място, където активно се е развивала икономическата и териториалната организация на праисторическите общности“, добавя съавторът на изследването Еудалд Карбонел.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата