С нови средства и подновен оптимизъм изследователите, които се борят с една от най-смъртоносните форми на рак в света — рака на панкреаса — предприемат радикален подход: на практика се опитват да предотвратят самото възникване на рака. При този подход се третират тъкани с необичаен растеж, за да не се допусне да станат злокачествени и да се разпространят. Подобни методи вече се изпитват и при рак на гърдата и на кожата. А успехът на ново лекарство, което потиска туморите на панкреаса, вдъхва повече надежда от всякога, че стратегията може да се окаже ефективна и срещу тази особено упорита форма на рак.

Превенцията на рака беше една от основните теми на проведената в Сан Диего конференция на Американската асоциация за изследване на рака (AACR), посветена на рака на панкреаса. Това беше първата подобна среща, след като през август американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) одобри daraxonrazib (Rasonque) — лекарство, определяно като важен пробив в лечението на това заболяване. Успехът му породи нов оптимизъм, че изследователите могат да съчетаят тази или други разработвани терапии с методи за ранно откриване и така да променят из основи лечението на туморите на панкреаса.

„Комбинацията от методи за ранно откриване и превенция може да се превърне в истинския пробив, който съществено да промени шансовете за оцеляване“

— казва Даян Симеоне, директор на онкологичния център Moores към Калифорнийския университет. На конференцията на AACR Симеоне съобщи, че според техните оценки подобен подход би могъл да увеличи над три пъти петгодишната преживяемост след диагностициране на рак на панкреаса — от 13,7 % на 50 %.

Целта изглежда амбициозна, но и други изследователи поставят акцент върху ранната намеса. „Изключително сме развълнувани, че вече сме стигнали до момент, в който изобщо можем да обмисляме такъв подход. Само преди няколко години това изглеждаше невъзможно“, казва Анирбан Майтра, директор на онкологичния център Perlmutter към Нюйоркския университет.

Превенцията е на първо място!

Туморите на панкреаса са известни като особено трудни за лечение: често са силно инвазивни, не се повлияват от повечето терапии и могат да обхванат големи артерии и вени, което затруднява отстраняването им. Въпреки това петгодишната преживяемост може да надхвърли 80 %, ако заболяването бъде открито в ранен стадий, казва Симеоне. Симптомите на рака на панкреаса обаче се разпознават трудно и засегнатите често не търсят незабавно лекарска помощ. Повече от половината случаи се диагностицират едва когато заболяването вече се е разпространило в други органи. Тази статистика на практика не се е променила, откакто Симеоне е открила своята лаборатория за изследване на рака преди 30 години.

Отвори галерията

За да подобрят ранното откриване, Симеоне и колегите ѝ започват клинично проучване, наречено PRECEDE. Целта е в него да се включат 20.000 души с фамилна обремененост за рак на панкреаса, с определени патологични изменения в панкреаса или с генетичен профил, който повишава риска от развитие на заболяването. Изследователите искат да установят дали честите скринингови изследвания за рак на панкреаса подобряват шансовете за оцеляване и ако да — с колко. До момента в проучването са включени малко над 12.000 участници, съобщи Симеоне на конференцията.

А при над 50 участници е диагностициран рак на панкреаса — при много от тях в най-ранния стадий на заболяването.

Това обаче може да не е най-важният потенциален принос на проекта: изследователите от PRECEDE възнамеряват да използват пробите от проучването, за да оценят експериментални кръвни тестове за ранно откриване на рак. Те ще изследват и методи с изкуствен интелект, които да разпознават отклонения в образните изследвания на участниците още преди те да станат видими с просто око.

Освен това според Симеоне консорциумът PRECEDE може да проучи дали терапии като daraxonrazib подобряват преживяемостта, когато се прилагат непосредствено след операция за отстраняване на предракови изменения или тумори в ранен стадий. Засега daraxonrazib е одобрен само за лечение на напреднали туморни заболявания.

Мутациите на прицел

На конференцията на AACR изследователи представиха резултати от проучвания с мишки, които показват, че подходът може да работи. Бен Стангър, изследовател на рака от Пенсилванския университет, и колегите му са експериментирали с гризачи с мутации в гена Kras. Тези мутации водят до образуването на протеини, които могат да причинят рак. Когато при мишките се появили малки предракови образувания в панкреаса, изследователите им приложили лекарство, което подобно на daraxonrazib блокира Kras и други протеини, подпомагащи възникването на тумори. Лечението подобрило шансовете за оцеляване на животните. „Това е изключително вълнуващо“, казва Стангър, но добавя, че може да минат години, преди да стане ясно как методът да се прилага най-ефективно при хора.

Отвори галерията

Първата важна стъпка може да бъде да се установи дали хората биха се съгласили да приемат силнодействащи противоракови лекарства, когато като цяло са здрави, казва Майтра. Той също планира клинично проучване на лекарство, което блокира протеините Kras, с цел предотвратяване на рак на панкреаса.

Известно е, че daraxonrazib причинява тежки кожни обриви и други нежелани реакции. „Това не е като да вземеш таблетка аспирин или витамин“, казва Майтра.

Може да се наложи изследователите първо да установят дали ниски дози от лекарството биха били ефективни, или да изчакат разработването на лекарства от второ поколение с по-малко нежелани реакции.

Ваксина срещу рак?

Други изследователи търсят нови подходи за превенция. В началото на 2026 г. специалисти съобщиха, че при 90 % от участниците в клинично проучване ваксина срещу рак е предизвикала образуването на имунни клетки, насочени към мутиралите протеини Kras, които подпомагат развитието на рак на панкреаса. Ваксината обучава имунната система да унищожава раковите клетки. Все още е твърде рано да се установи дали тя може да предотврати рака, но надеждата е да се прилага при хора с висок риск от заболяването, включително пациенти, на които вече са отстранени предракови изменения.

На конференцията на AACR Сахар Нисим, гастроентеролог и изследовател на рака от онкологичния институт Dana-Farber в Бостън, представи изследванията на своите колеги и на самия него върху ацинарните клетки на панкреаса. Тези клетки отделят храносмилателни ензими, а определени мутации в техните гени Kras могат да ги насочат към образуване на тумори. В хода на този процес клетките започват да губят нормалните си характеристики.

Нисим и колегите му разработват лекарства, които принуждават клетките да запазят характеристиките си на ацинарни клетки. В момента изследователите проверяват дали по този начин може да се предотврати образуването на тумори при мишки, носещи мутирала версия на гена Kras.

Нисим сравнява този вид намеса с прилагането на лекарства за понижаване на холестерола при хора с висок риск от сърдечносъдови заболявания. Както самият той казва:

„При тези пациенти не чакаме да получат инфаркт. При рака обаче досега почти не сме прилагали този подход.“

 

Отвори галерията

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата