Преди около 220 хиляди години група ловци и събирачи се събрала около скално разкритие от шисти сред тревистите равнини в източната част на Южна Африка. На това място близо до река Джоджоси те умело удряли камъните един в друг, за да ги оформят постепенно в малки блокове, които по-късно можели да превърнат в режещи сечива, стъргалки, чукове и други инструменти.
Находките от изработката на сечива в обекта Джоджоси показват, че този метод, при който от висококачествена суровина се подготвяли „заготовки“ за последваща обработка в различни сечива, се е използвал повече от 50 хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега. Това става ясно от изследване, публикувано наскоро в списание Nature Communications.
Изследването поставя под въпрос преобладаващото схващане, че ранните хора са попадали случайно на суровини, докато се придвижвали от място на място, казва Хю Граукът, археолог от Малтийския университет, който не е участвал в проучването. То допълва представата ни за сложното поведение, на което са били способни предците ни.
Най-ранните каменни сечива, известни от археологическите находки, са открити в Кения и датират отпреди около 3,3 милиона години. Вероятно са изработени от далечни човешки предци, може би австралопитеци като Луси. Технологията за изработка на сечива се развивала през следващите няколко милиона години, но за по-голямата част от този период повечето специалисти смятали, че майсторите събирали камъни основно по време на лов и събирачество или при придвижването си от едно място на друго. Преди това изследване най-ранните доказателства за така нареченото пряко снабдяване — при което хората търсели скални разкрития и многократно ги посещавали специално за да се сдобият със суровини — идваха от египетския обект Тарамса 1, датиран отпреди около 166 хиляди години.
Находките от Джоджоси променят тази хронология. Повърхността на обекта край реката, открит още през 80-те години на XX век, е покрита с милиони каменни сечива, казва Мануел Вил, археолог от Тюбингенския университет и водещ автор на изследването. Сред каменните късове там се срещат както начални, така и крайни продукти от процеса на изработка. Майсторите отнемали малки отломки от камъка, за да оформят по-малко ядро, а след това обработвали допълнително получените заготовки. Изобилието от отпадъчен материал подсказва, че мястото е служело предимно за производство на „заготовки“, казва Вил. По малкото готови сечива, открити на обекта, няма следи от износване. Това допълнително подкрепя предположението, че Джоджоси е било място, където сечивата се изработвали, а не се използвали.
Използвайки метод, който позволява да се определи кога кварцовите минерали в почвените слоеве над и под каменните късове са били изложени за последно на светлина, изследователите установили, че майсторите на сечива са посещавали Джоджоси в продължение на близо 100 хиляди години — от преди около 220 хиляди до преди 110 хиляди години. Това прави Джоджоси най-ранния надеждно датиран обект с доказателства за пряко снабдяване със суровини.
„Изследването в Джоджоси показва, че хората съзнателно са избирали местата, от които да се снабдяват със суровини“, казва Мат Лотър, археолог от Университета на Витватерсранд, който не е участвал в проучването. „Това предполага ясно планиране и целенасоченост.“ Меир Финкел, археолог от Телавивския университет, е съгласен, но добавя, че според него има доказателства за развито планиране и пряк добив на суровини още много по-рано.































