В центровете на галактиките се намират свръхмасивни черни дупки, но тези обекти се срещат и другаде. При сливания и други космически взаимодействия някои свръхмасивни черни дупки могат да се окажат далеч от центъра. Неотдавна едно случайно „похапване“ разкри местоположението на такава блуждаеща черна дупка. Обектът се намира в галактика на 600 милиона светлинни години от нас. През повечето време той е напълно невидим за нас. За щастие обаче в подходящия момент е взаимодействал със звезда и я е разкъсал, издавайки присъствието си пред цялата Вселена.

Така нареченото приливно разрушаване, или TDE, е регистрирано под обозначението AT2024tvd. Наблюденията с телескопите Hubble и Chandra позволяват на специалистите да разберат какво се е случило. Досега изследователите са наблюдавали около 100 такива събития, но за първи път откриват случай, който не е свързан с централната свръхмасивна черна дупка на галактика.

Разбира се, въпросната галактика също има своя централна черна дупка. Масата ѝ е 100 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето и 23 пъти по-голяма от масата на черната дупка в центъра на Млечния път. Приливното разрушаване обаче е настъпило на 2.600 светлинни години от нея. Това подсказва, че причината е друга, много по-малка свръхмасивна черна дупка с маса около 1 милион слънчеви маси.

„AT2024tvd е първото приливно разрушаване извън галактическия център, регистрирано при оптични обзори на небето. Това открива напълно нови възможности с бъдещи обзори да изследваме тази трудноуловима популация от блуждаещи черни дупки“, заяви през 2025 г. Юхан Яо, изследовател в Бъркли и водещ автор на първото проучване, описало събитието. „В момента физиците теоретици не обръщат особено внимание на приливните разрушавания извън галактическите центрове. Смятам, че това откритие ще насърчи специалистите да търсят още примери за този тип събития.“

Отваряне на галерията

Ново проучване, публикувано през 2026 г., потвърди предварителните резултати и даде по-сигурни данни за масата и блуждаещата природа на тази черна дупка. Когато нещо се приближи прекалено много до черна дупка, силната ѝ гравитация започва да го разтяга. Този процес се нарича още спагетификация. При приливно разрушаване, когато звезда се превръща в „спагети“, изграждащата я плазма се нажежава и става видима в няколко диапазона на дължината на вълната.

Явлението AT2024tvd е наблюдавано със Zwicky Transient Facility (ZTF), която работи в обсерваторията „Паломар“ на Caltech. Резултатите показват, че по този начин могат да бъдат откривани и невидими блуждаещи черни дупки. „Приливните разрушавания дават големи надежди за разкриване на масивни черни дупки, които иначе не бихме могли да засечем“, казва Райън Чорнок, асистент-професор в Бъркли и участник в изследването. „Физиците теоретици предсказаха, че трябва да съществуват масивни черни дупки далеч от центровете на галактиките, а сега вече можем да ги откриваме с помощта на приливните разрушавания.“

Въпросът е защо тази огромна черна дупка не се намира в центъра на галактиката. Възможно е някога да е била в центъра на друга галактика, която се е сляла с тази. След това черната дупка или е била изхвърлена от центъра, или изобщо не е достигнала до него. В тази галактика няма доказателства за галактическо сливане, но са възможни сливания с по-малки галактики, след които повечето видими следи от взаимодействието изчезват.

„Вече има убедителни доказателства, че сливанията на галактики увеличават честотата на приливните разрушавания. Наличието на втора черна дупка в галактиката, в която е наблюдавано AT2024tvd, обаче означава, че в някакъв момент от миналото ѝ със сигурност е имало сливане“, добавя постдокторантката Ерика Хамерщайн, която е изследвала доказателствата за такова сливане.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата