Представете си, че се протягате за нещо на висок рафт, но не можете да го достигнете. Не се отказвате, а намирате стол, донасяте го и се качвате върху него. В това всекидневно действие има нещо забележително, на което малко видове са способни: помним целта си, преценяваме какво ни е необходимо и изпълняваме плана. При това не ни е нужно никакво предварително обучение. Според проучване, публикувано неотдавна в списание Science, земните пчели също могат да правят това. То дава първото доказателство, че насекомите са способни да решават проблеми целенасочено.

Откритието разкрива още по-голяма сложност в способностите на пчелите, казва Гема Мартин-Ордас, специалист по сравнителна психология в Университета в Стърлинг, която не е участвала в изследването. Предишни проучвания са показали, че насекомите могат да се научат да използват предмети, за да получат награда. Например в някои експерименти пчелите са се научили да придърпват храна към себе си, като дръпнат връвчица. Това поведение обаче е било резултат от обучение, а насекомите са можели да открият решението и като наблюдават други пчели.

В новото изследване учените искали да проверят дали пчелите могат сами да намерят решение, като свържат две отделни знания, без някога да им е било показвано как да ги съчетаят. За целта изградили кръгла арена, на чийто таван закрепили синьо изкуствено цвете, а наблизо поставили малко топче от стиропор. За да стигне до цветето и да получи захарната награда, пчелата трябвало да претърколи топчето по пода на арената до мястото под цветето, а след това да го използва като стъпало, за да го достигне. На насекомите никога не било показвано, че топчето може да послужи и за това — въпросът бил дали могат да се досетят сами.

За да установят какъв предварителен опит всъщност е необходим на пчелите, в първия експеримент учените ги разделили на три групи: пчели, които познавали и топчето, и цветето; пчели, които познавали само едното; и пчели, които дотогава не били срещали нито едното. Само пчелите, които вече имали опит и с цветето, и с топчето, решили задачата, като претърколили топчето до цветето, за да получат наградата.

При хората това е като за пръв път да ни дадат чук и пирон: ако никога не сме виждали такива предмети, не знаем какво да правим с тях. Ако сме виждали само единия, пак сме в затруднение. Но ако знаем за какво служат поотделно, има шанс да се досетим как да ги използваме заедно.

След това изследователите трябвало да потвърдят, че пчелите действат целенасочено, а не просто имат късмет. Известно е, че земните пчели сами търкалят топчета дори без награда, така че на теория някоя пчела можела съвсем случайно да избута топчето на правилното място.

За да изключат тази възможност, в последния експеримент учените поставили пчелите пред избор. Пускали ги в правоъгълна арена с две отделения, между които нямало пряка видимост. Изследователите скрили цвете от едната страна зад непрозрачна преграда. Първо позволявали на всяка пчела да види от коя страна е скрито цветето, а в началото на теста го закривали. Цветето оставало на мястото си заедно със захарната награда, но пчелата вече не можела да го вижда от мястото, където било топчето. За да получи наградата, тя трябвало да запомни правилната страна, да се върне при топчето и да го претърколи дотам, без да вижда целта. По подобен начин човек забелязва нещо в другия край на стаята, отива да потърси инструмент и след това се връща на правилното място, разчитайки единствено на паметта си.

Отваряне на галерията

Повечето пчели — 23 от общо 30 — направили правилния избор от първия опит. Единственият поведенчески показател, който предсказвал успеха, бил времето, прекарано в оглеждане на отделението с цветето, преди пчелата да тръгне към топчето. Според изследователите тази пауза наподобявала момента, в който хората обмислят наум плана си, преди да действат. „Възможно е да протича някакво мисловно преструктуриране, при което пчелите свързват отделните частици информация“, казва ръководителят на изследването Акшай Ананд Бхамборе, специалист по поведенческа екология в Университета в Оулу.

Ларс Читка, специалист по поведенческа екология в лондонския университет „Куин Мери“, който не е участвал в изследването, намира постановката на експеримента за особено убедителна. Причината е, че учените са контролирали напълно с какво пчелите са имали и с какво не са имали опит преди теста. По думите му в предишни изследвания на познавателните способности на насекомите е било трудно да се изключи възможността животните да са усвоили някакво умение по време на обучението. Тук обаче това е било ясно установено.

Резултатите допълват все по-големия обем от данни, според които сложните познавателни способности не са присъщи само на животните с голям мозък. Това влияе и върху начина, по който учените и природозащитниците разглеждат въпроси като благосъстоянието на насекомите. За Читка откритието е още един ясен мотив за опазването на пчелите: според наблюденията те са същества, които на определено ниво мислят и вероятно са способни да изпитват усещания, казва ученият.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата