Астрономи откриха ретроградна планета около звезда от типа М-джудже. Тези звезди са по-малки и по-хладни от Слънцето, а самата планета е приблизително с размерите на Нептун. Поотделно нито звездата, нито планетата са нещо необичайно във Вселената. Особеното в тази система е, че планетата обикаля в „грешната“ посока.
Планетите се образуват от дискове от материя, които заобикалят звездите. Звездата и дискът се въртят в една и съща посока, затова планетите обикновено обикалят в посоката, в която се върти и тяхната звезда. В Слънчевата система всички планети следват това правило. Астрономите вече са откривали ретроградни планети, тоест такива, които обикалят в обратната посока, около по-големи звезди с няколко планети, както и в двойни звездни системи. Тази звезда обаче е много малка и изглежда има само една планета — GJ 3090 b, което прави случая загадъчен.
Благодарение на подробните наблюдения на системата изследователите успяха да възстановят орбитата на планетата в три измерения. Орбитата ѝ е наклонена под ъгъл от 136 градуса спрямо въртенето на звездата. Това означава, че планетата обикаля в обратната посока и под доста голям ъгъл спрямо звездния екватор. В Слънчевата система орбиталните равнини на всичките осем планети се отклоняват само с няколко градуса от екваториалната равнина на Слънцето.
„Това е забележителна система, защото орбитата на планетата не само е наклонена спрямо въртенето на звездата, но и планетата обикаля в обратната посока. Това веднага повдига въпроса как е могла да се образува толкова необичайна орбита“, казва Андрю Уинтър, изследовател в лондонския университет „Куин Мери“ и водещ автор на изследването, представящо резултатите.
Наличието на звезди спътници или масивни планети може да промени драстично орбитата на дадена планета. За това обаче обикновено е необходимо силно гравитационно взаимодействие. В тази система обаче няма нито друга звезда, нито скрита планета. „Търсихме масивна звезда спътник, която би могла да изтласка планетата на толкова екстремна орбита, но не открихме доказателства за съществуването ѝ. Това подсказва, че може би трябва да преосмислим как тази система е придобила необичайната си конфигурация“, казва Ян Картере, докторант в Женевския университет и съавтор на изследването.
Според една от предложените хипотези планетата може да се е образувала от вторичен протопланетен диск, натрупан от праха и газа, останали в областта на формиране на звездата. Тази материя може да се е събрала в диск със свое специфично движение, а планетата просто да е „наследила“ неговите характеристики, без да е било необходимо бурно гравитационно взаимодействие.
„Идеята, че една планетна система може да се образува и от втори диск с различно движение, е особено вълнуваща. Това би означавало, че средата около младата звезда може да играе много по-голяма роля във формирането на нейните планети, отколкото очаквахме“, добавя Венсан Бурие, изследовател в Женевския университет. Това е и най-малката известна планета около М-джудже, чиято пространствена орбита астрономите са успели да определят досега.






























