Две изследователски групи публикуваха резултатите от работата си в списанията Science и Cell. Едната документира развитието на двуседмичен ембрион от оплодена яйцеклетка, проследявайки го клетка по клетка, а другата проследи голяма част от клетъчните деления при образуването на органите в ембрионите.

И двете изследвания са вдъхновени от забележително постижение от началото на 80-те години на миналия век: първата и до днес единствена пълна карта на развитието на животно. Използвайки единствено микроскоп, британският биолог Джон Сълстън наблюдава всяка клетка на кръглия червей Caenorhabditis elegans, докато той се развива от една яйцеклетка до възрастен организъм с точно 959 соматични, тоест напълно диференцирани клетки.

При повечето други животни, особено при бозайниците, клетъчното родословие не може да се проследи по този начин, обяснява Джей Шендюр, изследовател в областта на геномиката във Вашингтонския университет и ръководител на едно от новите проучвания. C. elegans е прозрачен и всеки червей се развива по абсолютно еднакъв начин: едни и същи 959 клетки възникват по неизменна схема на клетъчни деления. При бозайници като мишките обаче развитието протича скрито, а броят на клетките достига милиарди. Външни сигнали, например растежни фактори, влияят върху съдбата на клетките — включително дали накрая ще се окажат в белия или в черния дроб.

Отваряне на галерията

Според Шендюр един от ключовите въпроси в биологията е как тази случайност води до появата на индивиди от един вид с приблизително еднаква форма. „Близнаците изглеждат еднакво, а и останалите хора до голяма степен си приличат, въпреки че дори близнаците се развиват чрез много различни последователности от клетъчни деления“, казва ученият.

Шендюр започва да изследва този въпрос около 2016 г., когато заедно с колегите си разработва метод, основан на технологията за генно редактиране CRISPR. Чрез него в клетките на развиващи се рибки данио се въвеждат „баркодове“ — генетични редакции на определени места. След това с помощта на ДНК секвениране изследователите проверяват кои баркодове присъстват в различните клетки и по тях установяват родствените връзки между клетките.

Тези базирани на CRISPR „родословни записи“ обаче могат да увредят клетките, ако по време на развитието в тях се натрупат твърде много промени, обяснява Джонатан Вайсман, молекулярен биолог от института Whitehead и ръководител на другата група. За да избегнат тези проблеми, изследователите, ръководени от Шендюр и Вайсман, използват по-прецизна и по-малко увреждаща техника, наречена „прайм редактиране“. С нея те въвеждат промените, докато клетките се делят по време на ембрионалното развитие.

Отваряне на галерията

Групата на Шендюр прилага върху оплодена миша яйцеклетка техника, наречена „ДНК пишеща машина“. При деленето на клетките тя последователно поставя неизтриваеми генетични маркери на определени места в генома. След това яйцеклетката е имплантирана в мишка. Две седмици по-късно, когато основните органни системи на ембриона вече са оформени, изследователите разчитат промените, направени от „ДНК пишещата машина“. Така успяват да възстановят родствените връзки между 1,3 милиона модифицирани клетки — около 10 % от всички клетки в ембриона.

Групата на Вайсман разработва подобен метод в генетично модифицирани миши ембрионални стволови клетки. Нарича го „PE проследяване“, а той използва прайм редактиране, за да записва отделните клетъчни деления. Изследователите анализират миши ембриони, създадени от тези клетки, проследявайки развитието им от клетъчно струпване до стадия, в който започва образуването на органите. Те картографират родствените връзки между над 1,4 милиона клетки в 14 ембриона.

И двете групи определят и типа на клетките в ембрионите — например дали са предшественици на мозъчни или костни клетки. За целта анализират транскриптите на иРНК, за да установят кои гени са активни в тях. Въз основа на тази информация групата на Шендюр показва, че първите две дъщерни клетки, възникнали след първото делене на яйцеклетката, следват сходен път на развитие и дават начало на едни и същи клетъчни типове. Групата на Вайсман пък установява, че във всеки миши ембрион мозъкът се образува от едва няколкостотин неврални клетки предшественици. Това подсказва, че развитието следва изненадващо възпроизводим път, казва Уилям Колган, специалист по изчислителна биология в института Whitehead и съавтор на изследването в Cell.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата