Канадска стартираща компания разработва метод за предотвратяване на емисиите на парникови газове от доскоро трайно замръзналите почви, като ги стабилизира с изолиращи „одеяла“ от дървесен материал. Ако методът се окаже успешен, той може да стане първото решение, което пряко предотвратява отделянето на парникови газове от почвата при затоплянето на Арктика. „Целта ни е да гарантираме, че въглеродът в почвата ще остане под земята“, казва Cansu Culha, съоснователка на PermaC и изследователка на природните опасности в Университета на Британска Колумбия.
Доскоро трайно замръзналите територии на Земята също се размразяват една след друга, докато температурите се повишават заради емисиите от човешката дейност. Единственият надежден начин този процес да бъде забавен в световен мащаб е драстично да се намалят емисиите от изгарянето на изкопаеми горива. Някои изследователи обаче проучват и методи, които пряко предотвратяват топенето — от поставяне на светлоотразяващи покривала върху ледниците до увеличаване на дебелината на морския лед чрез добавяне на вода.
Според изследователите подходът на PermaC е първата идея, насочена към предотвратяване на размразяването на вечно замръзналите почви и съпътстващите го емисии. Компанията наскоро приключи първите изпитания на изолиращите си покривала в Северозападните територии на Канада, в район с вечна замръзналост, засегнат от много бърза ерозия. Там доскоро замръзналите хълмове се размразяват и срутват един след друг, като откъсват огромни късове от терена. Така по-дълбоките почвени слоеве се излагат на затопляне и се образуват огнища на емисии на въглероден диоксид и метан. Според една оценка в тези зони с бърза ерозия емисиите могат да бъдат с до 40 % по-високи, отколкото в районите, където размразяването е по-постепенно.
Решението на компанията е да стабилизира краищата на пропадналите участъци със слой от дървесни стърготини, почва и семена на местни растения, както и с рогозка от кокосови влакна, наподобяваща зебло. Culha разказва, че идеята ѝ хрумнала, когато научила как коренните общности в Аляска засаждат дървета по краищата на свлачища, за да възпират по-нататъшната ерозия на замръзналата почва. Подобни покривала срещу ерозия вече се използват в умерените климатични зони, но досега не са прилагани за изолиране или стабилизиране на вечно замръзнали почви, казва изследователката.
PermaC все още не е публикувала резултатите от тазгодишното си изпитание. Изглежда обаче, че покривалото е спряло ерозията: през арктическото лято ръбът на непокрит пропаднал участък е отстъпил с 5 метра, докато в покрития участък не е измерено отстъпление, казва Culha.
Едно от големите предизвикателства е да се изчисли какво количество емисии на въглероден диоксид предотвратяват покривалата. Въз основа на изследвания в Арктика за скоростта на ерозията и съдържанието на въглерод в почвата Culha смята, че при средностатистически богат на въглерод пропаднал участък биха могли да се предотвратят емисии от около 2 200 тона въглероден диоксид годишно. Ако тези изчисления са точни и покривалата бъдат поставени на 20 хиляди свлачищни участъка в Канада и Аляска — амбициозната цел на компанията за следващото десетилетие — според нея биха могли да се предотвратят около 40 милиона тона газови емисии годишно. Това приблизително се равнява на годишните емисии на Унгария.
По думите на Culha компанията разработва подробна методика, която независима организация да използва за проверка на предотвратените емисии. Това е необходимо, за да могат да се продават въглеродни кредити за емисиите, предотвратени чрез покривалата. Всеки би могъл да купува такива кредити, за да компенсира емисиите си, генерирани другаде.
PermaC обаче ще срещне препятствия и при разширяването на дейността си в Арктика. „Всъщност решението може да се прилага само на много локално ниво“, казва Ingmar Nitze, геолог от германския Институт за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“, който картографира пропаданията на вечно замръзналите почви. Почти всички тези участъци се намират в отдалечени райони, достъпни само с хеликоптер. Идеята трудно може да се приложи в голям мащаб. А на фона на затоплянето в Арктика това е само капка в морето, добавя специалистът.
Решението все пак би могло да защити пътищата и железопътните линии, които са все по-застрашени от свлачища, а предотвратените емисии са допълнителна полза. Според Culha по-широкото му прилагане също е възможно чрез тясно сътрудничество с коренните общности в Канада и Аляска и с предприятията в Арктика. В крайна сметка участъци, които се нуждаят от укрепване, не липсват.































