Сблъсъци и налягане

Физици регистрираха микроскопичните сблъсъци с атоми, които създават налягането на газа. Нов вариант на класическия експеримент с брауновото движение може да помогне за изследването на границите на квантовата теория и за откриването на нови частици.
Jools
Jools
13.09.2026 г., 14:09 ч.
Сблъсъци и налягане

Атмосферата притиска телата ни: безброй въздушни молекули отскачат от кожата ни и упражняват непрекъснат натиск. Физици наскоро успяха да наблюдават тези микроскопични сблъсъци, като регистрираха как отделни атоми в газ се удрят в миниатюрна стъклена сфера, или наночастица, задържана в лазерен лъч. Техниката е описана в изследване, което към датата на оригиналната статия предстои да бъде публикувано в списание Physical Review Letters. Тя може да доведе до създаването на нов еталон за измерване на налягането, да разшири границите на квантовата теория и да помогне на учените да открият нови частици.

„Това е фантастично изследване“, казва Маркус Аспелмайер, квантов физик от Виенския университет, който не е участвал в работата. „От технологична гледна точка то е наистина впечатляващо и показва колко ефективни могат да бъдат тези уловени наносфери като сензори.“

Неспокойни частици

През 1827 г. британският ботаник Робърт Браун наблюдава под микроскоп как поленови частици, плаващи във вода, непрекъснато потрепват. Почти век по-късно Алберт Айнщайн обяснява, че това т.нар. брауново движение се дължи на сблъсъците между водните молекули и поленовите частици. Той също така изчислява как средното движение на частиците зависи от размера им, вискозитета на течността и температурата. Така помага да се свържат отдавна установената термодинамика и развиващата се по онова време статистическа механика. Айнщайн обаче не разглежда отделните сблъсъци между частиците и водните молекули.

Дейвид Мур, специалист по ядрена физика и физика на частиците в Йейлския университет, и колегите му наскоро регистрираха такива отделни сблъсъци, като изложиха сфера от силициев диоксид с диаметър 100 нанометра на въздействието на изключително разреден газ.

Сферата, задържана с лазерен лъч във вакуумна камера, трепти напред-назад в оптичния капан подобно на топка, прикрепена към пружина. Тя отразява и част от лазерната светлина, като измества фазата на светлинната вълна в зависимост от положението си. Използвайки изключително прецизна техника, наречена интерферометрия, изследователите сравняват падащата и отразената светлина и така проследяват движението на сферата.

За да ограничат броя на сблъсъците до ниво, което позволява те да бъдат проследявани, Мур и колегите му вкарват съвсем малко газ във вакуумната камера. Плътността му е едва една десетмилиардна от тази на атмосфера от криптон или ксенон при нормални условия. „Избрахме такива атоми, защото са тежки и затова предават малко по-голям импулс“, обяснява Мур. Изследователите използват и молекулен газ — серен хексафлуорид. От време на време газов атом или молекула тласка сферата, като усилва или отслабва движението ѝ.

Върху движението на наночастицата влияят и сблъсъците с останалите във вакуумната камера водни молекули и с фотоните на лазерната светлина. За да отделят сигнала от шума, изследователите се опират на техника, използвана от LIGO — Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни, която регистрира вълните в пространство-времето, породени от сблъсъци на черни дупки. По примера на LIGO Мур и колегите му съпоставят зашумените си данни с предварително определени „шаблони на сигнала“. Те ги създават, като с електрическо поле придават контролирани тласъци на наночастицата. Това съпоставяне им позволява да разпознаят отделните сблъсъци и да установят с колко всеки удар е променил импулса на сферата.

Миниатюрни взаимодействия

Мур и колегите му не са единствените, успели да регистрират такива сблъсъци. Изследователи от ETH Zürich под ръководството на Лукас Новотни представят сходни резултати в изследване, публикувано през август 2026 г. в списание Physical Review A . Швейцарските учени излагат уловената наночастица на сноп от ксенонови атоми с по-висока енергия, вместо на газов облак. „Разполагаме с метод за контролирано подаване на атомите“, обяснява Максим Пердриа, водещ автор на изследването. Учените успяват до известна степен да определят и откъде е дошъл атомът. Тази възможност може да помогне и в търсенето на нови частици, пристигащи от определени посоки в Космоса, добавя изследователят.

Възможността да се регистрират такива сблъсъци може да помогне на физиците да проверят границите на квантовата теория. Възможно е макроскопичен обект, например по-голяма левитираща сфера, да бъде приведен в необичайно квантово състояние, в което се намира едновременно на две места. Сблъсъците с атоми или молекули, носещи се във вакуумната камера, биха разрушили това състояние, обяснява Аспелмайер. Затова експерименти като тези на Мур могат да покажат колко добър трябва да бъде вакуумът, за да се запази квантовото състояние достатъчно дълго, че да бъде измерено.

Отваряне на галерията

Подобна система би могла да се използва и за разработването на нов еталон за измерване на налягането при свръхвисок вакуум, подобно на начина, по който атомният часовник определя секундата.

„Изследователите биха могли да определят налягането, като броят сблъсъците“

— казва Даниел Баркър, физик от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST), който не е участвал в нито едно от двете нови изследвания. Така нареченият първичен еталон не бива да зависи от други измервания на налягането или от калибриране. Освен това неопределеностите му трябва да бъдат добре установени и той трябва да получи одобрението на международната общност по стандартизация. „Новата техника все още е далеч от това ниво, но ако погледнем изследването, в него на практика присъства всичко необходимо“, казва Баркър.

Мур вижда и друга възможност за приложение. Той планира да обогати сферата с флуор-18, чието ядро може да погълне електрон и при това да излъчи почти неуловима частица, наречена неутрино. Отлитащото неутрино би придало на наночастицата доловим тласък. Това може да помогне на изследователите да измерят масата на неутриното и да проверят дали обикновено неутрино понякога може да се превръща в по-масивно „стерилно“ неутрино. Последното е хипотетичен градивен елемент на невидимата тъмна материя, за която се смята, че съставлява по-голямата част от материята във Вселената. Така тези миниатюрни сблъсъци и тяхното изследване могат да открият перспективи с космически мащаби.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата