Астрономите предполагат, че в центъра на всяка или почти всяка галактика има свръхмасивна черна дупка. Но когато галактиките се сливат, сливат ли се и техните черни дупки? Според симулациите отговорът невинаги е еднозначен: понякога едната се измъква от гравитационния захват на обединената галактика и броди из Вселената като изгнаник. Сега изследователски екип откри дълго търсено доказателство за съществуването на свръхмасивна черна дупка, заобиколена от съвсем малко звезди, която изглежда е била изхвърлена от система след сливане на галактики. „Никога досега не сме виждали подобно нещо“, казва Робърт Стайн, астроном от Университета на Мериленд и водещ автор на изследването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Астрономите отдавна изследват крайния резултат от сливането на галактики, като търсят черни дупки, обикалящи една около друга. Галактическите центрове, чиято яркост пулсира с период от години или десетилетия, подсказват наличието на такива двойни системи, но досегашните резултати не са еднозначни. При внимателно и продължително проследяване на изгорели звезди, наречени пулсари, е засечен фонов шум от гравитационни вълни в пространство-времето. Днес учените смятат, че този шум е съвкупният ефект от свръхмасивни черни дупки, които след сблъсъци между галактики се приближават спираловидно една към друга.

Черните дупки, които се отдалечават след сблъсъци между галактики, не оставят подобен сигнал. Има обаче явление, което може да издаде присъствието на скитащи черни дупки. По определение черните дупки не излъчват светлина, затова астрономите трябва да ги откриват чрез косвени методи — например по гравитационното им въздействие върху близките звезди или по сиянието на нагретите газ и прах, привлечени от тяхната гравитация. Ако една свръхмасивна черна дупка е напълно лишена от материя, тези методи не работят. Но ако е запазила шепа звезди в орбита около себе си и някоя от тях се приближи прекалено много, гравитацията на черната дупка може да я разкъса. Това е така нареченото приливно разрушаване, или TDE, при което се образува диск от свръхнагорещена материя, светещ достатъчно ярко, за да бъде видян отдалеч.

Отваряне на галерията

През последните години астрономите са наблюдавали над 200 подобни събития, почти всички свързани с черни дупки в центровете на галактики. Малка част от тях обаче може да са признак за скитащи черни дупки, тъй като не могат да бъдат свързани с по-голяма галактика. Но дори сред тях може да има събития в галактики джуджета или звездни купове, а не около самотни черни дупки.

За да открие истински скиталец, екипът на Стайн разработва алгоритъм за машинно обучение, който търси характерната светлинна крива на разкъсването на звезди в данни от предишни наблюдения. „Обучихме алгоритъма да отчита единствено светлината от приливни разрушавания, а след това го пуснахме да търси из космоса“, казва Стайн.

От август 2025 г. преработеният алгоритъм открива няколко TDE в центровете на галактики, преди да намери едно в покрайнините на голяма галактика. „То беше съвсем в края на областта, където галактиката вече дори не се виждаше“, казва Стайн. За да се увери, екипът получава и оптичен спектър на обекта, наречен TDE 2025abcr, чрез наблюдения от Чили, а с телескопа Neil Gehrels Swift на NASA събира и данни за рентгеновото и ултравиолетовото му излъчване. Всички тези наблюдения убедително потвърждават, че действително става дума за TDE, казва Стайн.

Отваряне на галерията

Светлинната крива на TDE подсказва, че масата на черната дупка е около един милион пъти по-голяма от тази на Слънцето, докато централната черна дупка на близката галактика вероятно има маса от един милиард слънчеви маси. Според най-вероятния сценарий галактика с размерите приблизително на Млечния път се е сляла с много по-голяма галактика и черната дупка на по-малката е останала сама.

Такава самотна черна дупка е истински подарък за астрономите. През седмиците след откриването на TDE 2025abcr явлението е наблюдавано както с телескопите Keck, така и с космическия телескоп James Webb на NASA, за да бъде регистрирано сиянието му в оптичния и инфрачервения диапазон. Светлината, която TDE излъчват на тези дължини на вълната, обикновено се губи на фона на звездната светлина на околната галактика. При TDE 2025abcr обаче този смущаващ фактор липсва и това не е проблем. Интересното е, че учените засичат малко повече инфрачервено излъчване от очакваното. Ако то се запази и при избледняването на TDE, това може да е признак за рядка група звезди около скитащата черна дупка — вероятно останка от първоначалната галактика.

Сега, когато астрономите знаят, че е възможно да бъдат откривани такива скитащи черни дупки, те се надяват да намерят и други сред хилядите TDE, засичани всяка година. Очакваният поток от подобни TDE ще бъде ключов за разбирането на тази слабо позната популация от черни дупки, казват учените.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата