Скорпионите имат две предни щипки и жило на опашката. Тези части на тялото и сами по себе си изглеждат достатъчно опасни, но химичните анализи разкриват, че съдържат и метали като цинк, манган и желязо. „Наличието на тези метали е известно още от 90-те години на миналия век“, казва Сам Кембъл, биолог от Куинсландския университет. „Не знаехме обаче дали това е част от развитието на скорпионите, или те просто поемат металите от околната среда повече или по-малко случайно.“

За да отговорят на този въпрос, Кембъл и колегите му изследват как са разпределени металите в жилата и щипките на различни видове скорпиони. Според резултатите, публикувани наскоро в списание Journal of The Royal Society Interface, наличието на метали съвсем не изглежда случайно.

Преглед на арсенала

Екипът на Кембъл се съсредоточава върху 18 таксона скорпиони, подбрани от огромната колекция на Природонаучния музей „Смитсониън“. За да картографират молекулярната структура на оръжията им, изследователите използват сканираща електронна микроскопия с висока разделителна способност и микрорентгенофлуоресцентно изобразяване. Тези методи им позволяват да създадат цветно кодирани карти на всички жила и щипки, които показват с изключителна точност местоположението на всеки метал. Въз основа на картите екипът успява да възстанови моделите на разпределение на металните концентрации в тези оръжия.

При повечето изследвани екземпляри цинкът присъства във висока концентрация в самия връх на жилото. „Цинкът има голяма роля за твърдостта и за запазването на здравината на върха на жилото“, обяснява Кембъл. Непосредствено под подсиления с цинк връх манганът често се превръща в преобладаващия метал в долната част на жилото.

Екипът предполага, че в тази област манганът вероятно допринася за еластичността и поглъщането на вибрациите.

Това разположение на двата метала превръща жилото в биологично копие, способно да пробие здравата кожа или външния скелет на плячката. „Това е логично, защото скорпионът използва жилото си доста агресивно и упражнява голяма сила. То трябва да издържа на това, без да се счупи“, казва Кембъл.

Отваряне на галерията

Изследователите установяват също толкова интересно разпределение на металите и в щипките. Натрупвания на цинк и желязо има само в зърнестите им участъци — назъбените издатини по подвижния външен сегмент, известни като дентикули. Това разпределение напомня самурайски меч, при който най-твърдият материал е съсредоточен предимно по режещия ръб. „Там, където се появяват тези дентикули, тези зъбчета, виждаме повишената концентрация, а след това и цялата област около тях. В останалата част на щипката изобщо няма метал“, казва Кембъл.

Когато обаче изследователите се задълбочават в различията между оръжията на отделните видове скорпиони, картината се оказва още по-сложна. „Една от причините да предприема това изследване е, че скорпионите са много различни“, казва Кембъл. „Щипките и жилата им се различават по размер и форма, а и в поведението им има съществени разлики.“ Екипът иска да установи дали тези разлики се отразяват и в разпределението на металните концентрации в оръжията на скорпионите. Оказва се, че е така.

Фина настройка

Различните видове скорпиони използват щипките и жилата си по различен начин. Видовете от семейство Buthidae използват жилата си за улавяне на плячка, а дългите им тънки щипки имат сравнително слаба сила на смачкване. Възрастните екземпляри от вида Pandinus imperator, известни като императорски скорпиони, използват жилото си единствено за самозащита. За да надвият и смачкат насекомите, малките мишки и дребните гущери, с които се хранят, те разчитат на мощните си масивни щипки.

В началото на изследването екипът издига хипотезата, че щипките, приспособени да упражняват голяма сила на смачкване, ще съдържат най-високи концентрации на метали, осигуряващи максимална твърдост. В по-слабите и тънки щипки съответно би трябвало да има по-малко метали. Това се потвърждава за цинка, но при желязото се наблюдава точно обратната зависимост.

„Подозираме, че причината е, че концентрацията на желязо допринася не толкова за твърдостта на щипката, колкото за устойчивостта ѝ на износване“, казва Кембъл. Когато скорпион с големи и силни щипки ловува, той обикновено просто смачква жертвата си. Скорпионите с дълги и тънки щипки обаче трябва да задържат съпротивляващата се плячка по-дълго, за да има време отровата от жилото им да подейства.

Концентрацията на цинк в щипките е по-висока при видовете с по-малка сила на смачкване, вероятно за да компенсира морфологичните слабости.

Друго откритие е обратната зависимост между количеството цинк в жилото и в щипките. Ако щипките на даден вид скорпион са много богати на цинк, жилото му е сравнително бедно на този метал, и обратното. „Не става дума просто за подсилване на едното оръжие за сметка на другото“, казва Кембъл. „Според мен това е еволюционен натиск за укрепване на най-често използваното оръжие.“

Все пак има проблеми в устройството на тези оръжия, които еволюцията не е успяла да реши, както и въпроси, които все още нямат отговор. „Нещо наистина интересно, което наблюдаваме при скорпионите в дивата природа, е, че жилата им могат да се счупят“, казва Кембъл.

Отваряне на галерията

Компромиси в конструкцията

Според изследователите жилото обикновено се чупи там, където свършва богатата на цинк част на върха и започва областта с повече манган. „Тази слабост е доста интересна, както и фактът, че се намира точно в тази област. Все още нямам убедителна теория или отговор защо е така“, казва Кембъл.

Едно от предположенията на екипа е, че цинкът и манганът са ограничени ресурси. Затова скорпионите могат да подсилят само най-критичните части на жилото, вместо да разпределят металите по целия си външен скелет.

В бъдеще Кембъл иска да изследва по-задълбочено причините за този привиден „конструктивен дефект“ в иначе съвършено устроеното жило. Екипът смята, че все още има много какво да научим от тези животни.

„Използвахме музейни екземпляри и избрахме само по един от всеки вид“, казва Кембъл. Недостатъкът на този подход е, че изследването не отчита разликите в моделите на натрупване на метали между отделните индивиди от един и същи вид. Кембъл признава, че тези различия могат да бъдат значителни при скорпионите, които обикновено имат силно изразен полов диморфизъм — женските обикновено са много по-големи от мъжките.

Изследването не разглежда и друг важен въпрос: дали концентрацията на метали се променя през живота на скорпионите. Те линеят многократно, като сменят външния си скелет, за да растат и да преминават в следващ стадий на развитие. „Едно изследване показа, че през първия стадий на развитие, когато скорпионът се ражда, все още няма натрупване на метали“, казва Кембъл. „Металът започва да се натрупва в жилата през втория стадий.“

Според Кембъл намирането на отговори на подобни въпроси е сериозно предизвикателство, защото скорпионите са изключително трудни за изучаване. Те са нощни животни, често обитават пустини и се заравят под земята. „Не знаем със сигурност как се държат“, казва Кембъл. „Би било добре да открием реални връзки между поведението, наблюдавано в дивата природа, взаимодействията с околната среда и резултатите от лабораторните анализи на външния им скелет. Това обаче е огромна изследователска задача.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата