Много милиони години преди еволюционните пътища на кучетата, койотите и дивите вълци да се разделят, из Северна Америка е душел вид праисторическо куче. В крайна сметка видът е изчезнал, превръщайки се в своеобразна еволюционна задънена улица. Ново изследване на древен фосил обаче хвърля светлина върху живота на тези ранни кучета, обитавали планетата много преди собствените ни предци да слязат от дърветата.
Фосилът на 30 милиона години е открит в скален блок в отвесна скала в Източен Орегон, близо до тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Находката е намерена още през 80-те години на XX век и прекарва по-голямата част от следващите десетилетия в колекцията на музей в Орегон. Първоначално палеонтолозите предполагат, че става дума за ореодонт — изчезнало животно, наподобяващо кръстоска между овца, камила и прасе.
Наскоро обаче се оказва, че фосилът е много по-рядък: той принадлежи на ранния вид куче Mesocyon coryphaeus. Досега изчезналото животно е било идентифицирано само по фосилизирани черепи, но тази находка включва кости на крайниците, тазови кости, ребра, прешлени и дори пенисна кост. „Това означава, че със сигурност знаем, че е било мъжко“, заявява Ан Корт, палеонтолог от Мичиганския университет и водещ автор на изследването, в което са представени резултатите.
В новото изследване Корт и екипът ѝ сравняват фосилизираните кости с тези на други представители на семейство Кучеви. Изненадващо, решаващото доказателство се оказва наследствен костен израстък, наречен остеохондром, разположен в края на предния крайник. Той се среща при повечето фосили на ранни кучета.
Да не забравяме, че 30 милиона години са дълъг период дори по еволюционните мерки, така че M. coryphaeus е много далеч от домашния ни любимец, който вероятно отново чака да бъде изведен на разходка. Първите известни същински представители на семейство Кучеви, принадлежащи към Hesperocyon, се появяват преди около 40 милиона години. Това означава, че този екземпляр е живял приблизително 10 милиона години след началото на историята на семейството.
За да оценим по-добре възрастта на находката, нека припомним, че собственият ни вид, Homo sapiens, се появява едва преди около 300 хиляди години, а целият човешки род (Homo) съществува само от 2,8 милиона години. Преди 30 милиона години предците ни са били дребни, незабележителни примати.
Тези сравнения обаче трябва да се приемат с известна предпазливост: M. coryphaeus не е пряк предшественик на нито един съвременен представител на семейство Кучеви. Той принадлежи към отдавна изгубен клон, който в крайна сметка е изчезнал. „Този фосил не е пра-пра-прадядото на днешните кучета, защото цялата му еволюционна линия е напълно изчезнала. А с изчезването ѝ сме загубили цяла екосистема от кучета, каквато днес просто не съществува“, обяснява Корт.
„Мисля, че понякога приемаме, че когато нещо изчезне, животът ще намери решение. Нещо друго ще заеме мястото му или по някакъв вълшебен начин ще се появи отново. Но еволюцията никога не намира съвършен отговор, а само добри решения. Затова, когато загубим нещо, то изчезва завинаги. Никога не може да бъде напълно заменено и според мен това е важен урок, който трябва да помним, когато разсъждаваме за изчезването на видове днес“, продължава специалистката.































