След близо четири години в орбита радарният спътник на NASA и френската космическа агенция CNES сякаш потвърждава думите от песен на Пати Грифин: „реките са реки, а не линии“. Спътникът Surface Water and Ocean Topography (топография на повърхностните води и океаните, SWOT) непрекъснато измерва водното ниво и ширината на реките по света, разкривайки по-подробно от всякога колко сложни всъщност са сините линии на картата.

Сред тях има преградени с язовирни стени, разклонени, замръзнали или пресушени реки, чието поведение трудно се възпроизвежда от хидроложките модели, казва Колин Глисън, хидролог от Масачузетския университет. Той ръководи новото изследване, чиито резултати бяха публикувани през август 2026 г. в списание Geophysical Research Letters. Учените установяват, че огромното мнозинство от реките не представляват прости, идеализирани канали:

„Необичайните реки, повлияни от човешката дейност, преобладават сред реките по света.“

Преди изстрелването на SWOT в края на 2022 г. изследователите нямаха възможност да наблюдават редовно реките на планетата. Водомерните станции измерват дълбочината в реално време на определени места, но мрежата им е рядка, особено в по-слабо развитите страни. Спътниците можеха да наблюдават ширината или водното ниво на една река, но обикновено не и двете едновременно. За да запълнят тези празноти, учените разчитат на модели, които все по-често използват изкуствен интелект, обучен върху оскъдните данни. За да предвидят дали една река ще пресъхне през горещо лято, или ще причини наводнение след обилни валежи, моделите правят множество допускания за формата на речното корито и количеството вода, което постъпва в него.

Нов инструмент, нови модели

SWOT ще преобрази тези модели. Спътникът на стойност 1,2 милиарда долара преминава отново над повечето точки на Земята през интервали от 11 дни и може да наблюдава достатъчно подробно дори реки и езера с ширина едва 30 метра. От долната си страна той излъчва радарни импулси, а отразените сигнали се улавят от две антени, разположени на 10 метра една от друга. Така всяка водна повърхност се наблюдава под леко различни ъгли. Чрез сравняване на отразените радарни сигнали SWOT определя височината на водната повърхност и едновременно картографира нейните очертания.

Точността и разделителната му способност надхвърлят очакванията, казва Тамлин Павелски, хидролог от Университета на Северна Каролина и съръководител на научния екип на SWOT за сладководните басейни: „SWOT направо ни смая. Ако преди изстрелването някой ни беше казал, че ще е толкова добър, щях да си помисля, че ни лъжат.“

В новото изследване Глисън и колегите му представят наблюдения на около 68 хиляди реки, като сравняват данните от SWOT със съществуващите хидроложки модели. Учените установяват, че моделите трудно възпроизвеждат поведението на много реки, особено в Китай, Арктика и сухите райони. В някои случаи моделите предвиждат повишаване на водното ниво, докато SWOT всъщност отчита спад. Както казва Глисън:

„Това ни дава и своеобразен атлас на местата, където основните ни познания за реките може да са непълни.“

Глисън обяснява, че основната цел на изследването е да покаже как SWOT може да подобри сегашните хидроложки модели, а не толкова да постави под съмнение тяхната надеждност. Всички водещи групи, разработващи такива модели, са участвали в проучването и много от тях вече работят по включването на измерванията от SWOT в разработките си. „SWOT е катализатор за изграждането на глобалната хидрология от основи. Надявам се да стигнем дотам“, казва Глисън.

Отваряне на галерията

Когато водата вземе надмощие

Едно от първите приложения на SWOT може да бъде усъвършенстването на глобалните модели за наводнения, на които застрахователните компании и отговорните за политическите решения разчитат, за да прогнозират опасностите. При създаването на тези глобални модели „трябва да правим множество груби оценки за височината на водната повърхност“, казва Джефри Нийл, хидролог от Бристолския университет.

В свое изследване, публикувано през юли 2026 г. в списание Water Resources Research, Нийл и съавторите му съобщават, че модел за наводнения, изграден с данни от SWOT, може да бъде също толкова точен, колкото модел, основан на сонарни карти на речните корита. Такива карти са рядкост, тъй като събирането на данните за тях е трудно и скъпо. Fathom, част от застрахователния гигант Swiss Re, вече използва данни от SWOT в своя глобален модел за наводнения. Междувременно Нийл ги прилага за прогнозиране на риска от наводнения в Южна Африка, където климатичните промени коренно са изменили характера на валежите.

SWOT разкрива и процеси, които преди учените можеха да наблюдават само с измервателни уреди, разположени непосредствено по реките. Добър пример са високите вълни: продължителни повишения на водното ниво, които се разпространяват надолу по течението и причиняват внезапни наводнения. През 2025 г. докторантката от Virginia Tech Хана Търман и колегите ѝ показаха, че SWOT може да ги регистрира, макар все още да не може да подава предупреждения в реално време заради ресурсите, необходими за обработка на данните.

„Разбираме все по-добре как се движат високите вълни по реките“

– казва Търман. Следващата ѝ цел е да проучи защо някои реки са склонни към опасни високи вълни, а други не. Темата стана още по-актуална след катастрофалните наводнения в Тексас през 2025 г. и в Непал през 2026 г.

Отваряне на галерията

Срещу течението

Спътникът засича и вълните, породени от океанските приливи, които се движат нагоре по реките, тоест срещу течението. В наскоро публикувано изследване в списание Nature океанографът от Техническия университет в Мюнхен Майкъл Харт-Дейвис и колегите му използват SWOT, за да проучат над 51 хиляди речни ръкава. Те установяват повече от 165 хиляди километра речни участъци, в които проникват приливите и излагат местните екосистеми на солена вода.

В Южна Африка и на други места приливите навлизат изненадващо далеч по някои реки, които досега са били наблюдавани съвсем ограничено, казва Харт-Дейвис. Дори при Амазонка, където влиянието на приливите е добре известно, да се види пълният мащаб на явлението е било изключително преживяване, допълва ученият: „Удивително е колко далеч нагоре по реките достигат надигащите се океански води.“

Същите измервания предлагат нов поглед и към езерата и влажните зони, казва Павелски. Джида Уан, лимнолог от Илинойския университет, е използвал SWOT за мащабно проучване на над 5 милиона езера. Според анализа му, който очаква публикуване, количеството вода в езерата може да се различава с до 70 % от досегашните предположения. На изкуствените водохранилища, в които водата се задържа и от които се изпуска, се пада половината от вариацията, въпреки че те представляват едва 5 % от общия брой езера. „Човешката намеса наистина е склонна да взема надмощие над природата“, казва изследователят.

Това важи и за реките, допълва Арно Сербело, хидролог в CNES, който се занимава с дистанционни изследвания. При проучване на промените във водните нива на реките по света, на което той е един от ръководителите, колегите му установяват, че някои реки, например Нил, имат много по-ниски водни нива от предвидените от моделите. Възможните причини са напояването или огромният нов язовир, който се строи в Етиопия. Както казва ученият:

„Променили сме речния отток във всяко кътче на планетата.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата