Представете си зърнена култура, която всяка година израства отново сама, без да се налага почвата да се обработва и полетата да се засяват след всяка жътва. Земеделците биха спестили труд, а ерозията на почвата би се забавила. Създаването на многогодишни зърнени култури, които биха направили нивите по-подобни на овощни градини, обаче досега се оказва изключително трудоемко. През 2018 г. китайски учени първи представиха сорт ориз, който дава реколта в продължение на няколко години, но създаването му изискваше десетилетия традиционна селекция.

Гени, заимствани от диви видове, могат да ускорят този процес. Така вече приспособени към различни региони и условия на отглеждане сортове ориз биха могли да станат многогодишни. В новия брой на Science изследователска група съобщава за откриването на два гена, които позволяват на дивия вид ориз Oryza rufipogon да цъфти година след година. Учените вградили тези гени в генома на културния ориз O. sativa, което придало на растението ключова характеристика на многогодишните видове: способността да прекратява цъфтежа и да възобновява вегетативния си растеж, вместо да загива след цъфтежа, както обикновено се случва при едногодишните растения.

„Това е наистина голяма крачка напред. Открили са много важно парче от пъзела“, казва Алисън Милър, растителен биолог от Университета в Сейнт Луис и Центъра за растителни науки „Доналд Данфорт“, която не е участвала в изследването. По думите ѝ обаче основната работа тепърва предстои, тъй като новите издънки засега не могат да дават зърно.

Отвори галерията

Едногодишните растения бързо развиват надземните си части и дават по-високи добиви от дивите многогодишни видове, които често влагат значителни ресурси в изграждането на по-дълбока коренова система. При одомашняването на растенията нашите предци са подбирали такива с едногодишни характеристики отчасти заради по-богатата реколта. Следователно има основателна причина културните зърнени растения да са едногодишни. Многогодишните обаче също притежават привлекателни качества, които би било полезно да се въведат в този отрасъл на земеделието.

В новото изследване растителният генетик Бин Хан и биологът по развитието Цзяуей Ван от Центъра за върхови постижения в молекулярните науки за растенията към Китайската академия на науките обединили усилия, за да открият гените, определящи многогодишния жизнен цикъл на ориза. Първо кръстосали често изследвана линия на O. rufipogon с културен ориз, за да получат многобройно потомство, в което всяко растение носи различни малки участъци ДНК от дивия вид. Сред израсналите растения избрали едно, наречено G43, което притежавало необходимата способност да прекратява цъфтежа и да възобновява вегетативния си растеж.

Всяко оризово растение, включително културните едногодишни сортове, има кратък „втори живот“. След прибирането на зърното едногодишният ориз образува малки разклонени стъбла, наречени издънки, които също дават зърно, макар и в съвсем малки количества. Създаденият от Хан и Ван ориз G43 обаче образувал изключително много издънки: около 70 вторични издънки срещу приблизително дванадесет при едногодишния ориз.

Изследователите локализирали гените, отговорни за късния растеж, в участък от хромозома 1, който нарекли EBT1. При по-задълбочени изследвания установили кои точно са двата гена: MIR156B и MIR156C. И двата произвеждат микроРНК, които се свързват с определени информационни РНК и потискат активността на гени от семейство, регулиращо времето за преминаване на младите растения към зрялост.

Отвори галерията

Подобни гени MIR156 съществуват при много видове от семейство Житни, включително пшеницата, а експресията им обикновено намалява след цъфтежа, с което растежът приключва. При G43 обаче тези гени се държали различно. Експресията им също намалявала след цъфтежа, но след това отново започвала да се увеличава, позволявайки на издънките да продължат вегетативния си растеж. „Не бихме се изненадали, ако открием подобен механизъм и при други многогодишни зърнени растения“, казва Хан. Например мутантна линия царевица, открита през 20-те години на XX век, расте непрекъснато и образува храстовидни растения подобно на дивия ориз. Този мутант, известен като Corngrass1, притежава гени MIR156, чието поведение може да е сходно с това при многогодишния ориз.

G43 продължава да расте като едногодишно растение — нагоре, вместо да се стеле по земята. Именно стелещият се растеж позволява на вторичните издънки на O. rufipogon да се вкореняват и да се превръщат в нови растения. За да променят устройството на растенията, учените добавили в G43 два гена от O. rufipogon — PROG1 и TIG1. Получените растения се стелели подобно на дивия си родственик и оцелели през двегодишен полски опит — обнадеждаващ знак за продължителността на живота им.

Пред G43 обаче все още стои голяма пречка. Вторичните издънки се развили в жизнени нови растения, но те образували стерилни цветове, които не давали семена. Същият проблем възникнал и когато учените прехвърлили целия участък EBT1 от O. rufipogon в едногодишен сорт. Въпреки това Мото Ашикари, професор по растителна генетика в Университета в Нагоя, намира резултатите за впечатляващи: „Това е убедително доказателство, че едногодишните растения могат да бъдат превърнати в многогодишни чрез генетични методи.“

Учените признават, че за успеха очевидно са необходими и допълнителни гени. Сега те търсят гени, които могат да възстановят плодовитостта на вторичните издънки. Изследват и гени, които се експресират в подземни тъкани като корените и коренищата, за да установят дали подпомагат многогодишния растеж и други желани за културните растения характеристики. Ако биотехнологиите помогнат за попълването на тези липсващи части, най-сетне може да бъде решен въпросът как да се създаде многогодишен ориз, подходящ за стопанско отглеждане.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата