Китай полага огромни усилия да засади възможно най-много дървета, но според ново изследване тези изкуствено създадени гори се държат съвсем различно от естествените. От 70-те години на XX век насам в Китай са засадени над 66 милиарда дървета в рамките на един от най-мащабните проекти за залесяване. Много от тях са част от „Великата зелена стена“, чиято цел е да служи като естествена преграда срещу пясъчните бури от пустинята на север — някои от които са толкова силни, че достигат дори Пекин — и същевременно да поглъща въглероден диоксид от атмосферата и да предотвратява опустиняването.

Освен огромните възстановени горски площи край северната граница, нови гори има и в Южен Китай. Този район е известен с влажния си субтропичен и тропичен климат, който осигурява идеални условия за буйна растителност. Към 2020 г. новозасадените гори са обхващали 90,31 милиона хектара — впечатляващите 36,6 процента от общата горска площ на страната.

Макар мащабите на залесяването да се проследяват внимателно от десетилетия, нов анализ на Пекинския университет показва, че тези новосъздадени гори не функционират съвсем като естествените. Резултатите подсказват, че глобалните климатични модели, които използваме, за да разберем поведението на горите, може да имат фундаментални недостатъци.

Отвори галерията

С помощта на сателитни данни и модели за машинно обучение изследователите сравняват как реагират засадените и естествените гори при едни и същи условия на средата. Те установяват, че листната покривка на засадените гори в Китай нараства два до три пъти по-бързо от тази на естествените. Този изключителен растеж се обяснява отчасти с младата възраст на дърветата, тъй като по-младите листа по природа усвояват въглеродния диоксид по-ефективно и реагират по-силно на наличието му.

Младата възраст обаче не е единственият фактор. Дори след като изследователите отчитат възрастта на дърветата и местните условия за растеж, засадените гори продължават да растат с 4,6 процента по-бързо от очакваното. Това ускорение е още по-изразено при смесените и вечнозелените гори, които реагират изключително силно на повишаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.

Установеното при изследването разминаване разкрива съществен пропуск в сегашните прогнози. Много екосистемни модели третират всички гори по един и същи начин, без да отчитат как и кога са възникнали. „Тези резултати потвърждават значението на възрастта и историята на горите — фактори, които основните екосистемни модели в момента пренебрегват, което води до системно подценяване на нарастването на индекса на листната площ в младите гори“, посочват авторите на научната публикация, представяща резултатите.

Отвори галерията

Това не означава, че огромният китайски проект за залесяване е добър или лош в някакво отношение. По-скоро създадените от човека екосистеми се държат по начини, които предишните модели не са предвидили. В началото на 2026 г. друго изследване установи, че огромните горски насаждения около пустинята Такламакан са поглъщали около 8,3 милиона тона CO₂ годишно, докато емисиите им за периода между 2004 и 2017 г. са били едва около 6,7 милиона тона. На практика това означава, че гората се е превърнала в поглътител на въглероден диоксид, като е „изсмуквала“ от атмосферата много повече парникови газове, отколкото е отделяла.

От по-зелени площи и местообитания за дивите животни до укрепване на почвите — засаждането на дървета носи безброй ползи освен поглъщането на въглероден диоксид от атмосферата. Разбира се, то също не е чудодейно решение в борбата с климатичните промени, но както показва примерът на Китай, никак не е лошо начало.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата