На 18 ноември Voyager 1 достигна исторически етап в своята мисия. Той стана първият космически апарат, отдалечил се на един светлинен ден от Земята, или на 25,9 милиарда километра. Никой създаден от човека обект досега не е стигал толкова далеч. Това означава, че на сигналите, изпратени от земната повърхност със скоростта на светлината, им трябват цели 24 часа, за да стигнат до сондата.
Сондата се отдалечава от Земята вече повече от 49 години. „За да стигне толкова далеч, ѝ беше нужно време, равно на повече от половината средна продължителност на човешкия живот. Това е направо удивително“, казва Дийна Уайбъл, антрополог от Grand Valley State University в Мичиган, която се занимава с космически изследвания. Тя отбелязва, че Voyager 1 все още е изминал едва малка част от разстоянието до Проксима Кентавър, най-близката звезда до Слънчевата система. Тя се намира на 4,2 светлинни години, или близо 1,3 парсека, което е повече от 1 500 светлинни дни.
Voyager 1 и неговият близнак Voyager 2 потеглиха от Земята през 1977 г., за да изследват външните области на Слънчевата система. И двете сонди напуснаха преди години хелиосферата, областта, в която Слънцето предпазва Земята и други небесни тела от въздействието на дълбокия космос. Сега те се носят през междузвездното пространство, където температурите са близо до −80 °C. Техните плутониеви генератори осигуряват все по-малко енергия, затова екипът, който управлява мисиите, трябваше да изключи повечето научни инструменти, за да пести възможно най-много енергия.
Очаква се Voyager 1 да загуби връзка със Земята през 2029 г., а неговият близнак през 2031 г., когато енергията им окончателно се изчерпи. Дотогава сондите ще продължат научните изследвания с инструментите, които все още работят. Всеки ден апаратите от програмата Voyager измерват какво се случва в междузвездното пространство и проследяват дори изненадващите ефекти от бурите от частици, които се разпространяват от Слънцето навън.
Между 1979 и 1989 г. сондите Voyager промениха научните ни представи за Слънчевата система с данните от прелитанията си покрай Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Сред най-важните им открития са вулканите на Йо, спътник на Юпитер. Това е първият известен пример за вулканизъм извън Земята. Сондите откриха и напуканата кора от воден лед на друг спътник на Юпитер, Европа. Днес се смята, че под нея се крие океан, в който би могло да има условия за живот.
Voyager 1 се движи по-бързо от Voyager 2 и напусна хелиосферата през 2012 г. Voyager 2 го последва шест години по-късно. Макар че вече са в междузвездното пространство, сондите продължават да измерват промените, предизвикани от Слънцето. Те помогнаха да се установи, че слънчевите изригвания понякога оказват влияние и отвъд хелиосферата, като пораждат ударни вълни в иначе спокойното междузвездно пространство. Сондите регистрираха тези смущения като промени в магнитните полета, в данните за високоенергийните частици и в други измервани параметри на средата. Например около 2020 г. преминаването на фронт на налягане доведе до рязко усилване на магнитните полета около сондите. Шест години по-късно полетата отново отслабнаха. Изследователите се опитват да установят причината.
„Почти никой не очакваше, че тези ефекти ще се усещат толкова далеч“, казва Джейми Ранкин, специалист по космическа физика в Принстънския университет и заместник-ръководител на проекта Voyager. Според нея това подсказва, че и други звезди могат да влияят на междузвездната среда по-силно, отколкото се е смятало досега.
Инженерите постоянно търсят нови начини да поддържат старите сонди в действие, докато захранването им отслабва. От десетте инструмента на борда на всеки апарат на Voyager 2 все още работят само три, а на Voyager 1 — само два. В началото на 2026 г. инженерите изключиха системите с висока консумация и на двата апарата и преминаха към по-икономични алтернативи.
При отделен неочакван инцидент на 18 октомври Voyager 1 замлъкна за два дни, след което връзката беше възстановена. Проблемът вероятно е свързан с двигател, който помага да се проследява движението на сондата в космоса, казва Сюзан Дод, ръководител на проекта в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Екипите се опитват да установят какво се е случило, за да предотвратят повторение на проблема. „Искаме апаратите да останат в добро състояние възможно най-дълго“, казва Дод.
Никоя друга мисия не събира данни като тези от сондите Voyager. Сондата New Horizons на НАСА, която прелетя покрай Плутон през 2015 г., все още е на по-малко от половината от разстоянието между Земята и Voyager 1. Дори когато енергията на двете сонди се изчерпи, пътешествието им ще продължи. Те ще се носят през междузвездното пространство с по една златна плоча на борда, на която са записани изображения и звуци от Земята. Това е послание от нашия вид към извънземните, които може някой ден да попаднат на тях.






























