През 1996 г. космическата сонда Galileo на NASA направи изненадващо откритие край Ганимед — най-големия известен спътник на Юпитер и в цялата Слънчева система. Оказа се, че спътникът има магнитно поле, което подсказваше, че вътрешността му не е лишена от активност. Изглеждаше, че за разлика от всички други известни спътници в него действа магнитен динамо механизъм, задвижван от вътрешен енергиен източник. Подобно свойство иначе се наблюдава само при някои планети — Земята, Меркурий и газовите гиганти.
Три десетилетия по-късно учените отново започнаха да изследват какво може да означава наличието на това поле. В Science Advances изследователите съобщават, че динамо механизмът на Ганимед не е резултат от движението на разтопеното вещество във вече оформено ядро, а се задвижва от ядро, което все още се формира. Ако това е така, Ганимед може да е единственото известно небесно тяло в Слънчевата система, при което образуването на металното ядро все още продължава. Това би дало рядка възможност да се надникне в процес, за който обикновено се смята, че приключва в ранната история на планетите или спътниците.
Магнитното поле на Земята възниква от движението на течния метал във външното ядро, което обгръща твърдото желязно ядро. Тези движения генерират електрически токове, поддържащи магнитното поле. За Ганимед учените смятат за възможен подобен механизъм, в основата на който стои така нареченият железен сняг. Според техния модел течното желязо се охлажда и кристализира по периферията на ядрото, след което потъва и отново се разтопява в дълбочина. Това задвижва конвективните движения, необходими за динамо механизма.
Тази хипотеза обаче предполага, че Ганимед се е образувал в сравнително горещо състояние, което е позволило ранното отделяне на металите и формирането на ядрото. Други изследователи възразяват, че ледените спътници като Ганимед са се образували при твърде ниски температури, за да настъпи бърза диференциация. Това би забавило образуването на ядрото с милиарди години.
За да проучат въпроса, планетологът Кевин Трин от CalTech и колегите му моделирали как топлината се е генерирала и разпространявала във вътрешността на Ганимед с течение на времето. Те приели, че първоначално Ганимед е бил студен и постепенно се е затоплял в продължение на милиарди години благодарение на радиоактивния разпад на тежки елементи и приливното въздействие на Юпитер. С времето от скалите се освобождавала вода и се образувал огромният подповърхностен океан на спътника. Същевременно от скалите се отделяла и богата на желязо стопилка, която се стичала към дълбините и изграждала ядрото.
Учените установили, че непрекъснатото „капене“ на плътния метал надолу не само изгражда ядрото, но и разбърква веществото в него. Натрупването на ново желязо предизвиква движения в течната вътрешна област и така поддържа магнитния динамо механизъм. В много от симулациите им този процес трае милиарди години и продължава до днес. За да се случи това, Ганимед е трябвало да премине през много специфичен ход на развитие. Ако се беше затоплял твърде бавно, желязото никога нямаше да се разтопи и отдели. Ако пък се беше затоплял твърде бързо — заради по-силни приливни сили или повече радиоактивни елементи — ядрото му щеше да се е оформило отдавна и този механизъм щеше да е спрял.
Хипотезата може да бъде проверена на практика през 2031 г., когато апаратът Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) на Европейската космическа агенция пристигне край Ганимед, казва Джеймс Робъртс, планетарен физик от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“. Измерванията на гравитационното поле на спътника могат да разкрият как е разпределена масата в дълбочина — дали желязото е съсредоточено в компактно ядро, или все още се движи из цялата вътрешност. Магнитните измервания също могат да уточнят оценките за размера и свойствата на ядрото.
Магнитното поле и сега прави Ганимед уникален сред спътниците. Ако благодарение на мисията учените стигнат до извода, че това е единственото известно небесно тяло в Слънчевата система, чието ядро все още се формира, той ще стане още по-необикновен, казва Трин. Това може да помогне и за разбирането на миналото на останалите небесни тела, които вече са приключили формирането си.































