Откритието на група астрономи може да се нарече особено сладко: те са засекли захарна молекула в облак от газ и прах близо до центъра на нашата галактика. Молекулата — съединение с четири въглеродни атома, наречено еритрулоза — е определяна като първата истинска захар, открита в междузвездното пространство. Резултатите, представени в списание Nature Astronomy, могат да помогнат да разберем по-добре как е възникнал животът на Земята.
„Това е невероятно вълнуващ резултат“, казва Брет Макгуайър, астрохимик в MIT. „Астрономите от много отдавна се опитват да открият захарни молекули в космоса.“ Причината е, че и преди са откривани признаци, че захарните молекули, необходими за живота на Земята, произхождат от космоса. Например рибозата, която съдържа пет въглеродни атома, вече е откривана в няколко метеоритни проби на възраст от милиарди години. Това подсказва, че космическите скали, паднали на Земята, може да са донесли както нея, така и други прости захарни молекули.
През 2000 г. астрономи съобщиха, че са открили в междузвездното пространство молекулата на гликолалдехида, която съдържа два въглеродни атома и понякога е наричана най-простата захарна молекула. Макгуайър обаче обяснява, че макар гликолалдехидът да може да се държи като захар, формално той не е такава: истинските захари имат скелет от поне три въглеродни атома. Оттогава астрономите продължават да търсят тези по-големи молекули в космоса.
Сред тях са Исаскун Хименес-Сера, астроном в Испанския национален съвет за научни изследвания, и нейните колеги, но дълго време търсенето им в нощното небе остава безуспешно. Тогава, през 2022 г., Емилио Косинеро, физикохимик от Университета на Страната на баските, предлага да сподели с тях спектроскопските данни за еритрулозата — характерния набор от дължини на вълните, излъчвани от молекулата.
Първоначално Хименес-Сера е скептична, но се възползва от възможността и за нейна изненада спектралният отпечатък на еритрулозата се появява в наблюденията им на молекулярен облак близо до центъра на Млечния път. При допълнителни наблюдения с 40-метровия радиотелескоп Yebes и 30-метровия радиотелескоп IRAM в Испания Хименес-Сера и екипът ѝ виждат сигнала още по-ясно.
Молекулярните облаци са местата, където се раждат звезди и планети. Според екипа, ако в тези облаци има захари, те могат да попаднат в астероиди и комети при образуването на звездна система. Според една теория преди около четири милиарда години Земята е преминала през период на интензивна бомбардировка от астероиди и комети. Такива небесни тела може да са донесли захарни молекули на повърхността на планетата, казва Хименес-Сера.
Резултатите са особено вълнуващи, защото еритрулозата може да е послужила като изходно вещество за първите нуклеинови киселини — по-прости варианти на градивните елементи на днешните ДНК и РНК, добавя изследователката. Именно затова откриването на еритрулоза е толкова важно за разбирането на произхода на живота.
Според Антъни Ремиджан, астрофизик в обсерваторията Green Bank, изследването е повече от убедително. Същевременно е много изненадващо, че е открита захар с четири въглеродни атома, а такава с три все още не е намерена. Що се отнася до бъдещите изследвания, Хименес-Сера иска да разбере дали в междузвездното пространство могат да се образуват и по-големи захарни молекули. Особен интерес представлява рибозата с нейните пет въглеродни атома, която е в основата на съвременните нуклеинови киселини. Нейното откриване би било следващият голям пробив.






























