53-годишен мъж в клинична смърт стана първият човек, получил два бъбрека и цял черен дроб от генетично модифицирано прасе. При експеримента, проведен със съгласието на семейството му, функциите на органите на мъжа се запазили в продължение на почти пет дни. Според проучването, в което са представени резултатите, през първите 24 часа не е имало признаци на отхвърляне на органите.
Повечето операции за присаждане на свински органи на хора — т.нар. ксенотрансплантации — включват само един орган. Досега малко хора са получавали свински органи, сред които сърце, бъбрек, част от черен дроб и бял дроб. В САЩ и Китай в момента се провеждат клинични изпитвания с живи хора.
Трансплантацията на свински бъбрек и черен дроб в рамките на една операция е уникална, казва Леонардо Риела, лекар и изследовател в Massachusetts General Hospital. През 2024 г. той ръководи екипа, който за първи път трансплантира свински бъбрек на жив човек. Присаждането на няколко органа е по-сложно от това на един: операцията продължава по-дълго, което увеличава риска от усложнения, а пациентите, нуждаещи се от няколко органа, често са в по-тежко състояние, допълва специалистът.
Проучването показва, че многоорганната ксенотрансплантация е възможна, казва Уейн Хоторн, хирург и изследовател в областта на трансплантациите в Университета в Сидни. Трансплантации на няколко органа вече се извършват с човешки органи, но постоянният недостиг на донорски органи е причината изследователските екипи да започнат да проучват възможността за използване на свински бъбреци.
Мъжът, получил свинските органи, страдал от тежко хронично бъбречно заболяване, а впоследствие получил мозъчен кръвоизлив, след който лекарите установили липса на мозъчна дейност. Черният му дроб бил здрав и затова бил трансплантиран на пациент, чакащ донорски орган. Мъжът получил органи от прасе, в чийто геном били направени шест промени. Добавени били три човешки гена за намаляване на риска от проблеми с кръвосъсирването, а три свински гена били премахнати, за да се предотврати отхвърлянето на органите.
Според китайския екип, провел експеримента, в рамките на 19 часа след трансплантацията свинският черен дроб започнал да произвежда жлъчка и показал признаци на нормално функциониране. Нивата на креатинин и урея на мъжа, които били повишени заради бъбречното му заболяване, се нормализирали след присаждането на свинските бъбреци. Това показва, че и тези органи са започнали да функционират.
36 часа след операцията обаче изследователите забелязали ранни признаци на отхвърляне. Например свинските клетки в черния дроб и бъбреците постепенно били замествани от човешки, което подсказва, че имунната система на мъжа е разпознала органите като чужди. В свинския черен дроб били наблюдавани и малки участъци с тъканна некроза, както и образуване на кръвни съсиреци.
Авторите установили също увеличено количество имунни клетки, обозначени като S100A12+, които участват във възпалителните процеси, в трансплантираните органи. Според тях тези клетки биха могли да бъдат атакувани с лекарства, за да се намали дългосрочният риск от отхвърляне на органите.
Според Риела многоорганните ксенотрансплантации вероятно няма да станат обичайна практика в близко бъдеще, тъй като подобна операция е изключително сложна и рискована дори с човешки органи. В по-дългосрочен план обаче процедурата несъмнено може да помогне на хора с чернодробна недостатъчност, която може да доведе и до спиране на бъбречната функция, казва изследователят.
Екипът, провел проучването, планира допълнителни операции на хора в клинична смърт и на живи маймуни, преди да пристъпи към операции на живи хора. За целта изследователите трябва да потвърдят и че няма риск свинските органи да предадат вирусни или бактериални инфекции на хората.






























