В научната фантастика често се среща образът на пътешественик във времето, чието тяло се съхранява в състояние на хибернация чрез замразяване. Десетилетия или векове по-късно той бива размразен и събуден, със запазени когнитивни и физически способности.

Чрез експерименти с криогенно замразяване и размразяване на мозъчна тъкан от хора и други животни — предимно млади гръбначни — изследователите вече са доказали, че отделните нервни клетки могат да преживеят замразяването и да запазят известна функционалност след размразяване. Досега обаче не беше потвърдено, че е възможно пълно възстановяване на процесите, необходими за нормалното функциониране на мозъка — активността на невроните, клетъчния метаболизъм и мозъчната пластичност.

Германски изследователски екип обаче наскоро представи метод за криогенно съхранение и размразяване на миши мозъци, при който тези функции доказано се запазват поне частично. Учените съобщават за резултатите в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Според тях методът, наречен витрификация, при който тъканите се съхраняват в стъклообразно състояние, и последващото размразяване запазват целостта на живата тъкан.

Отвори галерията

„Ако функционирането на мозъка е свойство, възникващо от физическата му структура, как можем да го възстановим след пълно прекъсване на дейността му?“, пита Александър Герман, невролог от Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген и Нюрнберг и водещ автор на изследването. Според него резултатите подсказват, че един ден може да стане възможно мозъкът да бъде защитен при заболяване или тежка травма, да се създават банки за органи и дори да се криоконсервират цели тела на бозайници.

Пълното възстановяване на мозъка след замразяване е трудно най-вече заради уврежданията, причинени от образуването на ледени кристали. Те разместват или повреждат фината наноструктура на тъканта и нарушават ключови процеси. „Освен леда трябва да вземем предвид и редица други фактори, включително осмотичния стрес и токсичността на криопротекторите“, казва Герман.

За да запазят мозъчните функции, Герман и колегите му се насочват към метод за криоконсервация без образуване на лед, наречен витрификация. При него течността се охлажда толкова бързо, че молекулите остават в неподредено, стъклообразно състояние, преди да успеят да образуват ледени кристали. „Искахме да проверим дали функциите могат да се възстановят от това стъклообразно състояние, след като движението на молекулите е било напълно преустановено“, обяснява Герман.

Първо изследователите изпитват метода върху срезове от миши мозъци с дебелина 350 микрометра, съдържащи и хипокампуса — ключова мозъчна структура, отговорна за паметта и пространствената ориентация. Срезовете предварително се накисват в разтвор с вещества за криоконсервация, след което се охлаждат бързо с течен азот при −196 °C. После се съхраняват в стъклообразно състояние във фризер при −150 °C за периоди от десет минути до седем дни.

Отвори галерията

След размразяване на срезовете в топли разтвори екипът анализира тъканите, за да установи дали са запазили функционалната си активност. Микроскопските изследвания показват, че нервните клетки и синаптичните мембрани са останали непокътнати, а анализът на митохондриалната активност също не открива метаболитни увреждания. Изследването на електрическата активност на невроните установява умерени различия в отговорите на електрически стимули спрямо контролните клетки, но като цяло функционирането е близко до нормалното. Невронните пътища в хипокампуса продължават да показват признаци на усилване на синаптичните връзки, известно като дълготрайна потенциация — процес, който е в основата на ученето и паметта. Тъй като обаче такива срезове бързо се разграждат, наблюденията са ограничени до няколко часа.

След това екипът изпитва метода и върху цели миши мозъци, съхранявани в стъклообразно състояние при −140 °C за срок до осем дни. Налагат се обаче няколко промени в протокола, за да се сведат до минимум свиването на мозъка и токсичните ефекти на криопротекторите. След размразяването от мозъците се подготвят срезове, а изследванията на хипокампуса потвърждават, че нервните пътища са останали непокътнати и са запазили способността си за дълготрайна потенциация. Тъй като и този път се изследват срезове, учените не успяват да установят дали спомените на животните са се запазили след криоконсервацията.

Следващата стъпка на Герман и екипа му е да изследват човешка мозъчна тъкан. „Вече разполагаме с предварителни данни, които потвърждават жизнеспособността на тъкан от човешката мозъчна кора след замразяване“, казва той. Екипът проучва също как методът за витрификация може да се прилага за криоконсервация на цели органи, особено на сърцето. Трябва обаче да се подчертае, че при експериментите с мишки успеваемостта на криоконсервацията на цели мозъци е ниска. Освен това резултатите може да не са пряко приложими към по-големи човешки органи, които дори само заради размерите си поставят съвсем нови предизвикателства.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата