Повече от три века след като Исак Нютон формулира своя закон за гравитацията, космолозите го потвърдиха и с помощта на най-големите обекти във Вселената. Прочутият закон на Нютон за обратните квадрати отдавна е потвърден чрез лабораторни експерименти и наблюдения в Слънчевата система. Ново изследване, публикувано в списание Physical Review Letters, обаче разширява проверката до възможно най-големите мащаби: галактични купове, отдалечени на стотици милиони светлинни години един от друг.

„Знаем, че законът действа с невероятна точност на Земята и в отделните галактики. Сега го проверяваме и в космологични мащаби“, казва Приямвада Натараджан, астрофизик от Йейлския университет. Резултатът не е изненадващ, продължава тя, но стеснява възможностите за една алтернативна теория — модифицираната Нютонова динамика (MOND). Вместо с тъмна материя тя се опитва да обясни с действието на гравитацията какво държи галактиките заедно.

Според закона на Нютон гравитационната сила между два масивни обекта е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. С помощта на формулата, публикувана през 1687 г. в Principia Mathematica, Нютон веднага успява да обясни орбитите на планетите, описани количествено от трите емпирични закона на Йоханес Кеплер за движението им. Век по-късно Хенри Кавендиш потвърждава закона и в лабораторни условия, като окачва малка тежест на тънка нишка и доближава други тежести до краищата ѝ. Измервайки усукването на нишката, той установява как с разстоянието се променя слабото гравитационно привличане между тежестите. Днес физиците провеждат по-усъвършенствани варианти на опита на Кавендиш, за да търсят отклонения от закона за обратните квадрати, които биха могли да свидетелстват за нови сили с по-малък обсег.

Отвори галерията

Изследователите от космологичния телескоп „Атакама“ (ACT) в Чили разширяват тези проверки до възможно най-големите мащаби. „Галактичните купове са буквално най-големите структури във Вселената“, казва водещият автор на изследването Патрисио Гаярдо, сътрудник на ACT и космолог от Пенсилванския университет. Тези купове могат да съдържат стотици галактики, свързани от взаимното си гравитационно привличане. Масата на един куп може да е квадрилион пъти по-голяма от тази на Слънцето, а размерите му да достигат десетки милиони светлинни години.

Учените изследват силата при стотици хиляди купове, като съчетават независими статистически измервания на положението и скоростта им. Както планетите, които са по-близо до Слънцето, се движат по-бързо, така и два купа, разположени по-близо един до друг, се движат по-бързо един спрямо друг, обяснява Крис Пардо, съавтор на изследването и космолог от Университета на Южна Калифорния. Следователно зависимостта на относителната скорост на два купа от разстоянието между тях позволява да се изследва природата на гравитацията.

Всичко това обаче се измерва трудно. Причината е, че относителната скорост на два купа зависи не само от гравитационното привличане помежду им, но и от гравитацията на всички околни купове. За да отчетат този сложен фактор, изследователите първо извличат информация за пространственото разпределение на галактиките от данните на Sloan Digital Sky Survey — проект, картографирал милиони галактики от 2000 г. насам. Към това пространствено разпределение те прилагат обобщен закон за силата с регулируеми параметри, за да предскажат как относителната скорост на двойките галактични купове се променя с разстоянието.

След това изследователите сравняват прогнозата с данните за скоростите, събрани от ACT между 2007 и 2022 г. ACT измерва остатъчната светлина от Големия взрив — космическото микровълново фоново лъчение (CMB) — и е особено подходящ за откриване на галактични купове. Когато фотоните на CMB преминават през галактичен куп, те се сблъскват с електроните в него и печелят или губят енергия в зависимост от това дали купът се приближава към Земята, или се отдалечава от нея. Това е кинематичният ефект на Суняев–Зелдович. Явлението улеснява откриването на куповете и дава пряка информация за скоростта им.

Отвори галерията

За да избегнат смущаващото влияние на разширяването на Вселената и на тъмната енергия, която разширява пространството, изследователите се съсредоточават върху купове на разстояние 5,6–7,7 милиарда светлинни години. Така те получават моментна снимка на космическото минало. Учените успяват да изследват ускорения, достигащи едва една милиардна от земното гравитационно ускорение. А при разстояния между 80 и 800 милиона светлинни години гравитационната сила се държи точно както предвижда законът на Нютон.

Толкова ясното потвърждение на закона на Нютон все повече поставя под въпрос възможността MOND да е вярна. Предложена през 80-те години на миналия век като алтернатива на тъмната материя, теорията не променя закона на Нютон за гравитацията. Вместо това при изключително малки ускорения тя изменя втория му закон за движението, според който силата е равна на произведението от масата и ускорението. Ако MOND обаче беше вярна, в най-големите мащаби гравитацията на практика би се изменяла според разстоянието, а не според квадрата му. MOND и досега трудно описваше еволюцията на Вселената, а новите данни ѝ нанасят пореден удар, казва Гаярдо.

Може би още по-важно е, че изследването убедително показва потенциала на измерването на скорости чрез кинематичния ефект на Суняев–Зелдович, казва Пардо. Наследникът на ACT — системата от микровълнови телескопи, наречена обсерватория „Саймънс“ — вече е започнал да събира данни. Той ще измерва този ефект с много по-голяма точност и ще осигури нов инструмент за проследяване на тъмната енергия и разширяването на Вселената, допълва ученият.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата