Изследователи междузвездна материя откриха, погребана в ледовете на Антарктида, и не, това не е началото на филм на ужасите. Учените отдавна се опитват да разгадаят присъствието на рядка разновидност на желязото, която се образува при взривове на свръхнови и не би трябвало да се намира на повърхността на леда. Как е попаднала там, след като в близкото минало наблизо не е избухвала свръхнова? Изглежда, отговорът най-сетне е намерен.

Въпросният изотоп е желязо-60, което се образува при взривове на свръхнови — експлозивната смърт на масивни звезди. По-голямата част от желязото около нас, а и в телата ни, е желязо-56, чието атомно ядро съдържа 26 протона и 30 неутрона. Желязо-60 обаче е изотоп на желязото с 34 неутрона. Периодът му на полуразпад е 2,6 милиона години, а в природата се среща само в следови количества.

Геоложките свидетелства разкриват кога през последните милиони години на Земята е достигала материя от свръхнови. Затова преди няколко години учените бяха изненадани да открият желязо-60 в повърхностния сняг на Антарктида, натрупан преди по-малко от две десетилетия. Тъй като взрив на звезда в близост до Земята толкова скоро не би останал незабелязан, изследователите започнаха да търсят друго обяснение за произхода на веществото.

Отвори галерията

Учените подозираха, че наблюденията може да са свързани с Локалния междузвезден облак (LIC) — прашната област в космоса, през която в момента преминава Слънчевата система. За да установят произхода на желязо-60, изследователите на практика трябваше да се върнат назад във времето.

„Предполагахме, че Локалният междузвезден облак съдържа желязо-60 и може да го задържа продължително време. Докато Слънчевата система преминава през облака, Земята може да улавя тази материя. Тогава обаче не можехме да го докажем“, заяви водещият автор на изследването, представящо резултатите, Доминик Кол от Института по физика на йонните снопове и изследване на материалите към Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf.

Отвори галерията

Тъй като не разполагаха с машина на времето, учените се снабдиха с проби от дълбоководни седименти, обхващащи последните 30 хиляди години, както и с проби от ледени ядки на възраст 40 хиляди и 80 хиляди години. Те установиха, че измерените нива на желязо-60 се променят осезаемо в рамките на десетки хиляди години, което съответства на движението на Слънчевата система през Локалния междузвезден облак. Това показва, че LIC може да задържа материята, образувана от свръхнови, достатъчно дълго. „Това означава, че облаците около Слънчевата система са били свидетели на звездни взривове. Така за първи път получаваме възможност да изследваме произхода им“, добавя Кол.

За да открият тези атоми желязо-60, изследователите започнали с 300 килограма лед, който обработили химически, за да отделят металите, представляващи интерес. От първоначалните 10 трилиона атома в обработената проба само няколко били желязо-60. „Все едно да търсим една-единствена игла в 50 хиляди футболни стадиона, пълни със сено до покрива. С апарата успяхме за един час“, обяснява Анабел Ролофс, изследователка от Университета в Бон и съавторка на изследването, подчертавайки значението на интелигентните компютърни системи за анализа.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата