Свръхновите са експлодиращи звезди, които изхвърлят огромни количества материя със скорост, достигаща значителна част от скоростта на светлината. Техните „по-малки“ родственици — също страховити, но все пак малко по-малко плашещи — са новите. Обикновено става дума за двойни звездни системи, в които едната звезда е бяло джудже — мъртвият остатък от звезда, някога подобна на Слънцето.

От нея е останало само ядрото, което е изключително плътно и горещо и има толкова силно гравитационно поле, че то може да надхвърля земното до 100.000 пъти. Понякога обикновената звезда спътник обикаля толкова близо, че бялото джудже може да отнема материя от нея, която се натрупва на повърхността му. Когато се събере достатъчно количество, силната гравитация може да предизвика мощна термоядрена експлозия на водорода. Тя не е достатъчна, за да разкъса звездата, както се случва при свръхнова, но освободената енергия все пак е невероятно голяма.

Понякога, след като обстановката се успокои, обикновената звезда отново започва да подава материя към бялото джудже. Всичко се повтаря и се стига до нова експлозия. Такива системи се наричат повтарящи се нови, а циклите могат да продължат до един милион години. С всяко следващо избухване изхвърлената материя помита веществото в пространството около звездата и образува огромен, непрекъснато разширяващ се мехур. Такава кухина около повтаряща се нова е открита за първи път през 2019 г. в близката галактика Андромеда. Размерите ѝ са поразителни — поне 300 x 450 светлинни години. Това е много повече от размерите на остатъците от свръхнови, които обикновено достигат диаметър най-много няколко десетки светлинни години.

Отвори галерията

Оттогава още няколко такива обекта, наричани донякъде подвеждащо „суперостатъци“, са открити и в Млечния път. Обикновено ги намират, като изследват водородния газ около известни нови и търсят празнини в разпределението му. Наскоро астрономи откриха още един такъв мехур, този път чрез наблюдения в инфрачервения диапазон. T Pyxidis е повтаряща се нова, която е сравнително близо до Земята — на 10.000 светлинни години — и е ярка, което улеснява изследването ѝ. Още по-благоприятно е, че се намира в равнината на диска на нашата галактика и затова е заобиколена от много прах, който излъчва в инфрачервения диапазон. Астрономите предположили, че ако около T Pyxidis има суперостатък, той би могъл да бъде засечен чрез инфрачервени наблюдения на района.

Те прегледали съответните данни от старата мисия IRAS на NASA и наистина открили нещо, което приличало на кухина около T Pyxidis, при това с невероятни размери: издължен двоен мехур с дължина около 650 светлинни години. Самата му форма също е интересна. На пръв поглед би трябвало да е сферичен, но бялото джудже е част от двойна звездна система. Ако двете звезди обикалят достатъчно бързо една около друга, част от материята на обикновената звезда може да бъде изхвърлена в космоса и да образува около системата диск от малко по-плътно вещество. Материята, изхвърляна при всяка експлозия, се сблъсква с този диск и леко се забавя. Същевременно материята, изхвърлена в двете посоки по оста на диска, може да се отдалечава свободно и по-бързо. Така се получава тази необичайна форма.

Отвори галерията

Всичко това е добра новина, защото означава, че чрез изследване на инфрачервени карти могат да бъдат открити още много подобни структури около други повтарящи се нови. Остатъците са интересни и защото строежът им позволява да се съди за свойствата на междузвездната материя в галактиката, както и за поведението на повтарящите се нови — включително как избухват и колко енергия изхвърлят в космоса. Това дава информация за вътрешната им динамика и за начина, по който материята, прехвърлена от обикновената звезда, се натрупва и избухва — отново, и отново, и отново. Новите са доста често срещани, така че в галактиката може да има огромен брой такива системи, които само чакат да бъдат открити.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата